ЦВЕТЕ
я
Самотно цвете сред поле поникнало
на студ и жарък лъч несвикнало.
Довяно от крило на волна пеперуда
то боледувало от треска и простуда.
я
През зимата покривало главица
във топлата земя – тъмница,
обхващала го тъжна меланхолия
и страдало от цветни главоболия.
я
На пролет се протягало към слънцето,
отново се възраждало от зрънцето
и чакало сестрите си тревици,
но виждало поле и чудни птици.
я
През лятото от жегата примирало.
Желаело да литне. Не разбирало,
че корени го свързват със земята
и цвете да е отредила е съдбата.
я
На есен плачело от ветровете,
които му открадвали сърцето,
красивите листенца, нежното венче…
Какво е цветето без цветове?
я
А после цикълът отново се повтарял.
Животът тъжен цветето отравял.
И минали години - то умряло
самотно, нежност невидяло.
я
Какъв е изводът от цветната история?
Недейте причинява на цветята главоболия,
защото всяка тяхна меланхолия
убива дъх човешки по неволие.