ЦВЕТЕ

я

Самотно цвете сред поле поникнало

на студ и жарък лъч несвикнало.

Довяно от крило на волна пеперуда

то боледувало от треска и простуда.

я

През зимата покривало главица

във топлата земя – тъмница,

обхващала го тъжна меланхолия

и страдало от цветни главоболия.

я

На пролет се протягало към слънцето,

отново се възраждало от зрънцето

и чакало сестрите си тревици,

но виждало поле и чудни птици.

я

През лятото от жегата примирало.

Желаело да литне. Не разбирало,

че корени го свързват със земята

и цвете да е отредила е съдбата.

я

На есен плачело от ветровете,

които му открадвали сърцето,

красивите листенца, нежното венче…

Какво е цветето без цветове?

я

А после цикълът отново се повтарял.

Животът тъжен цветето отравял.

И минали години - то умряло

самотно, нежност невидяло.

я

Какъв е изводът от цветната история?

Недейте причинява на цветята главоболия,

защото всяка тяхна меланхолия

убива дъх човешки по неволие.

Leave a comment

Your comment