ИЗПОВЕД НА ВЛЮБЕНИЯ

Животът на един мъж е събран в ръцете на една жена. Неповторимата, единстве- на негова любов. Смисълът на живота на мъжа се съдържа в секундата, в която я среща. Няма повторение и втори шанс, а усещане, желание, непреодолима бли- зост. В тази секунда се случва всичко.

Родих се с име, благозвучно, но не мое. Раснах в свят, който отдавна беше пре-разпределен и пре-населен. Орисниците така и не дойдоха в детството ми и си останах необречен и неосъден. Пред мен се ширеше необозримия свят и една единствена светлина, която го осветяваше.

Търся съдбата си. Не зная формата и съдържанието й, но вярвам, че е някъде.

ОБИКАЛЯНЕ

Аз свикнах да вървя с наведена глава. Хората се дразнеха от моята упоритост, но те не разбираха смисъла на начинанието. Следях крачките си, защото не исках да оставя неизбродена стъпка по земята.

Отдавна разбрах, че чакането на любовта е безмислено. Затова съставих свой план за намирането й.

Нямах нищо друго, освен този свят, побран в една географска карта. Разучих я подробно и я разчертах, съобразно дневните часове, необходимия ми шестчасов сън, чакането по гарите и летищата и евентуалните проблеми по митниците. Не взех речници, нито специално облекло за предстоящите дни, защото това бе суета и излишен товар.

Моят път пресичаше целия свят, през пътните артерии и природните местности, криволичейки през човешките посоки, за да достигне своята цел.

Нямах работа, която да ме задържа. Липсваха ми пари, които да печеля и пазя. Не бях обладан от идея, която да преследвам в религиозно опиянение. Не мислех нищо, което да не бе измислено вече… Но знаех, че някъде по света съществува жена, която никой не е обичал. Търсех нея.

И тръгнах по пътя, без минало и бъдеще, защото аз бях живота си и живота бе в мен.

Умората на изтощените ми крака и мисли, ме кара да спирам понякога. Страхувам се, че в тези непредвидени почивки ще изгубя необходимото време за преброждането на света.

АФРИКА

В горещия център на континента я забелязах сред групата полуголи жени, събиращи нападалите кокосови орехи от земята. Тя ме погледна, извади остро шило от късата си препаска и с точен удар го заби в твърдата плът на плода. Приближи се и ръцете й докоснаха моите. Отпих от девственото мляко, целунах кокосовите ръце и потърсих в очите й съдбата си.

Беше девица. Тялото й - топло и меко като земна пръст, очакваше дъждовете, които да осмислят живота му. Момичето, наречено Афгреки, не знаеше нищо за любовта. Можеше да пише името си, без да разбира значението му; говореше много за земята и небето, но не познаваше цветовете, оцветяващи пъстрия й свят. Животът за нея се свеждаше до три неща: искаше мен, кокосовите орехи и деца. А аз търсех смисъла на своето оставане и не го намирах. Самотата с нея болеше повече от нейната липса. След седем дни взиране в очите й, погледнах към океана. Далеко зад хоризонта ме зовеше нов континент.

ЮЖНА АМЕРИКА

Като сапунен мехур, пъстрият празник се носеше над земята, очарователно ухаещ на голота и усмивки. Опияняващият танц на гърди и бедра ме докосваше и неусетно затанцувах, забравил умората от пътя си.  Но въпреки лудостта, която ме заливаше, аз не преставах да мисля за моята цел. Нямах много време за размисъл, тъй като влажни устни целунаха моите и нежна, гола ръка ме приласка до младата й притежателка. Казваше се Куанта Мунани. Тя бе страст и ласка, неустоимо блазнещи всеки мъж. Гръбнакът й - палава змия - се увиваше около мен и усещах сладкия мирис на карамелената й кожа. Когато я целувах през нощта, тя не спираше да се смее и говори за следващия празник. Животът й беше постоянен танц и шарени усещания. Ритъмът, хубавите дрехи и галещите мъжки погледи бяха всичко за нея. Моята поява ме прибави към списъка на желаните удоволствия. Тя искаше мен и всичко останало. Аз можех да се лиша от нея и всичко останало. Любовта й, нетрайна като сапунен мехур, се разпиля на малки капчици, когато ме изпращаше. Утре тя щеше да танцува отново. След седем дни престой, ме очакваха нови земи и надежди.

СЕВЕРНА АМЕРИКА

Студеният климат, обратната страна на юга, ме посрещна тук. Всеки бързаше и никой не танцуваше. В правите улици между потискащи високи сгради, едноцветни като мравки – работнички, хората се движеха в своите задължителни посоки, устремени към зададената цел. Включих се в един поток и забързах в крак с другите. Клаксони, звън на телефони, светлини на светофари и реклами бяха музиката, която единствено чувах. Шумът утихна и камбанка на входа на магазин, звънна при моята поява. Името й бе Техихила. Очарователна и мила, тя бързо се приближи, предлагайки ми най-прекрасните стоки, които имаше. Когато моето мълчание и взиране в очите й я притесни, тя нежно свела поглед ме покани в малката си стая. Целувахме се за кратко, тъй като звънът на входа я изтръгна от прегръдките ми и тя затича към поредния клиент. После се върна и пак изчезна. Между целувките, работата, полусъблечената, набързо усетена близост, живях седем дни. Тя искаше моето оставане, но нямаше нищо против заминаването ми. Входният звън прекъсна прощалната ни целувка.  Тъжното й лице бързо се превърна в учтива усмивка, посрещаща новия клиент. Очакваше ме дълъг, неизброден още път и тръгнах нетърпелив по него.

АВСТРАЛИЯ

Тя ме чакаше на брега, за да обкичи шията ми с цветен венец. Лицето на прелестната Намумутантака – огледало на мекото, топло слънце - ми обещаваше безбрежен покой и нежност. Насладата от солените, морски чувства, броденето с лодки из островите в околността и песента й, с която се обричаше на вечна любов, ме потапяха дълбоко и бездиханно в прегръдките й. Светлина къпеше всеки ден тази зелено - синя земя, забравена от цивилизацията - първична и чистоплътна. Менюто ни от риба, плодове и любов, беше безкрайно вкусно. Сладкото ни безвремие разтапяше всяка мисъл за нещо друго. Това беше нейният свят, в който мило бях поканен. Тя беше русалка, чиито две половини живееха хармонично тук. Но аз бях от другаде и когато изтече седмия ден, гледайки хубавото й тяло, мятащо се из вълните, й казах сбогом. Тя обеща да ме чака и отдалечавайки се в океана, видях смаляващата й се фигура, застанала на брега със свеж цветен венец. Вълните носеха песента й на талази. Пееше за любовта, която като лодка се приближава и отдалечава от земята й.

АЗИЯ

Тук пясъкът и ветровете се гонеха безспирно, а в малки оазиси, номади и камили отдъхваха от горещото си пустинно пътешествие. Тръгнах с тях и след много крачки, стигнахме малко каменно село, в подножието на няколко големи като зид дюни. Те гостоприемно ме поканиха на скромната си трапеза. Мъжете стояха по-близо до масата, а жените почти скрити, непоглеждащи ме, седяха зад гърбовете им. Само едни черни, любопитни очи ме дебнеха и изучаваха. Запомних ги и по време на вечерната молитва,  когато жените оставаха за малко без надзор, аз се озърнах и ги видях на лицето й. Тя бързо ме бутна в една прихлупена каменна къща и застана мълчаливо пред мен. Погалих я, а тя потрепери чувствена в ръцете ми. Отметнатото черно покривало разкри снежно - светлата й плът, невиждана от човек и слънчев лъч. Момичето с име Анау Хибука тихо изплака след края на ласките ми и започна да се моли на своя Бог. Всяка вечер ние се отдавахме един на друг, а после тя плачеше и отправяше тихи молитви към небето. За нея съществувахме само аз и Бог. Но той бе по-силен и важен от мен. Когато седем дни изтекоха, аз тихо се измъкнах в ранните утринни часове, без да се сбогувам. Оставих я в Неговите ръце, които тя обичаше повече от всичко и продължих да търся онова сърце, в което имаше място единствено за мен.

ЕВРОПА

В многошумния и многолик континент, аз имах хиляди посоки, по които да тръгна, за да я намеря. Беше последната, неизбродена земя с човешко присъствие. Тръгнах оттук и се върнах тук, за да разровя всяка гънка на човешките мисли и да я припозная в тях. Дните се лутах напред – назад и търсех любимите й очи. А в пъстрите на забавления нощни улици се скитах из заведенията и наблюдавах младите момичета, които се смееха или плачеха над алкохолните си коктейли. Една нощ я съзрях – сама на бара. Тя ме покани за компания. Жотем беше съвършена – познаваше континентите, хората и чувствата ми. Най-нежната любов, която получих бе нейната. А на сутринта тя си беше отишла. Влюбих се в момичето, което отсъстваше и затичах денонощно по улиците, за да я помоля да остане с мен завинаги. Дните се нижеха, а тя сякаш не бе съществувала. Никой не бе чувал името й, което произнасях безброй пъти. На седмия ден я видях. Обезумял от радост се втурнах към нея и предложих да ми стане жена. Тя ме погледна учудено, после се разсмя и нежно прегръщайки ме прошепна: „Помня те. Онзи път любовта ми бе безплатна, но…” Не чух повече. Загубих съзнание.

НЯКЪДЕ ТАМ

Събудих се през нощта с поглед, взрян в небето. Болеше ме от удара при падането. Около мен нямаше никой и можех необезпокояван да мисля колко съм нещастен. След една година бродене по света, се влюбих в най-несъвършената жена, която се бе гримирала до съвършенство.

Какво ли ми остава, освен да мечтая и да се наслаждавам на фантазиите си, вместо да търся невъзможната единствена любов в нечии женски очи.

Още много години са пред мен. Стори ми се, че една звезда ми намига. Небето всъщност не е толкова далече.