НЕ МЕ ПОУЧАВАЙ, ПАСТОРЕ!
Ако си гладен, няма да ти кажа да излезеш да се нахраниш със слънчева светлина, а ще ти дам нормална храна и ще го направя и утре, докато възвърнеш САМ вярата в себе си.
Когато си тъжен, макар и нахранен, няма да те уча да мислиш позитивно или да ти пратя видео за смехотерапия, а ще ти споделя усмихната песен, или ще ти я изпея, или пък ще ти изиграя забавна сценка… Има милиони неща творящи усмивки.
Ако наречеш нещо грозно или отвратително, няма да те опровергая. Светът е и това, и онова и наистина има ужасно грозни неща и хора. Бих се опитала да те предупредя за тях, кои са, за да те предпазя, но ти можеш да ги преживееш въпреки това, разбира се.
Хората от миналото ти, които са те наранили, не бих нарекла с нито едно добро име, дори и ти да си им простил, защото, ако избирам теб, аз избирам това, което искам, а който е наранил това, което искам, е наранил самата мен.
Ако нещо те заболи, няма да ти препоръчвам книга, която е помогнала на мен. Ами ако ми е помогнал човек, който вече не съществува, да го извадя от гроба ли? По пътя ни има много знаци и помагачи. Твоята книга или моят човек са просто варианти и то лични, но това не ги прави панацея за всеки. Хората боледуват различно, затова и лекарството е различно.
Да продължавам ли или разбра защо пиша това? На моменти ми звучиш като книга-масовка, от тези, които висят по щандовете в хранителните магазини: “Как да отслабнем за 6 дни”, “Как да бъдем щастливи”, ”Как да преодолеем болката”, в които се гонят разни абстракции, позитивистични нагласи и обещания за щастие, което ще те настигне на финалната страница. Аз не чета такива книги. Наивни са ми и ако има емоционална конспирация, те вероятно са част от нея. “Политиците и бедствията ви съсипват живота, но пък вие се усмихвайте.” Следващата крачка е идиот в лудницата, но това едва ли ще се забележи.
Опитвам се да не звуча крайно, защото и аз преди много години вероятно съм звучала така отнесено като теб, но пък има една съществена разлика: това, че още като дете разбрах, че дъждът е зареждащ, не ме е накарало да влача всички със себе си да се квасят до кости като мен. Ако има кой да тича с мен под дъжда - чудесно, ако съм сама - пак е чудесно.
Да отвориш “високите” си сетива е изключително интимен акт, но това, че си го постигнал по един или друг начин, не означава, че другите (включително и аз) държат да са в течение на това и още по-малко пък да повтарят твоето пътуване към себе си.
По-близък си ми, когато говориш за някое пътуване, за това, че ме желаеш. Нямам нужда от абстракции. Духовното, подобно на секса е нещо, което се прави, а не говори.
И тъй като, г-н пастор, явно не разбирате, ще кажа, че още 16-годишна ме години два пъти Ваш колега от онези, неофициалните и ми говори как съм се нуждаела от високия промисъл, за да намеря пътя. Е, аз го спрях, защото и тогава вървях по своя път - крив, прав, но мой - и едва ли той можеше да види пътя ми през своите заплашителни книги. Всъщност и православен служител се е опитвал по подобен начин да ме вкара в правотата. Та каква точно е разликата между официална и не - религия?..
Може пък и наистина да съм дявол. Все едно е как ме наричат на земята. Аз съм просто енергия, която скоро ще си замине. Не ме е страх от заминаването, а от умората на оставането. И все пак се налага. Нали знаеш какво значи съдба? Това е животът на “ба” - душата, в нейното земно измерение от раждането до смъртта - и “съд” в двузначието на съсъд-тяло и присъда, на която душата се е осъдила. Е, налага се да живея, затова съм тук.
Откъде тръгнах, докъде стигнах с това писмо. Не искам да си градиш представи за мен, които не са верни. Труден характер съм до кошмарност, шизофреничната ми натура постоянно иска да облича една или друга кожа и да среща разбиране отсреща. Опитвам да се уча на търпение, но това ми е така трудно, а и не е нужно да съм така добродетелна. Вероятно проблемът е в хроноса. Моето време малко се разминава с обективното. Но това е друга тема… за друг път.
