МЪЛЧАНИЕ

d

Аз казах всичко и сега мълча.

Разкъсах остарелите, фалшиви струни -

ненужен говор, повтаряеми неща

и множество безсмислени, студени думи.

d

Тук двама глухи оживено спорят,

там двама млади обещават си любов,

старици две безспир мърморят,

а политиците говорят за живота нов.

d

Изобщо лудница от празни обещания -

инфлация на смисли и покачващ се залог.

Изказват всички личните желания

в безкрайно скучен, старомоден монолог.

d

И никой не разбира, че живее с някого -

статични думи и умрели сетива.

Един със друг се срещаме понякога,

но вече слепи от словесна самота.

d

Замлъквам. Само в шепата ми скрита

притискам здраво думичка една,

а любопитството ви гладно ще попита:

„Коя е тя, кажи коя е тя?”

d

Това са те – вселени две от трепети,

които пазят истини неоспорими.

Очи, в мълчанието на които ще усетите

нещата неизказани, но изпълними.