ДУЕТИЧНО

я

Звън телефонен, милото ти „ало”,

дихание, което толкова обичам,

гласът ти топъл с липсващото тяло

и името, с което те наричам.

я

„Любима моя”, както всяка сутрин

очаквам този миг нетраен,

болезнено щастлив, краткоминутен,

завършващ с „липсваш ми” накрая.

я

Не мога да те губя, не, не искам!

Това си ти, която винаги съм чакал,

но нямам сили да поема риска

към слънчевата теб и да убия…

я

И няма ли от черното във мене

да пренеса в света ти чудно хубав,

и твоите усмивки оцветени

с присъствието си навеки да погубя?

я

Не бих го позволил, нали това обичам!

Ще пазя всичко в теб красиво,

защото с името ти радостта наричам.

Животът си ми ти – щастлива.

я

Отново звън, любимото ми „ало”,

единственият телефон и любовта ни.

Аз идвам утре. С утрото изгрява

най-нежната прегръдка… и оставам.