Очакване
Понякога те изтанцувам и изпявам
във нощите, когато съм сама.
Завивам празнотата, бдя над нея, ставам,
надничам, чакам те, не спя.
Играя си на теб в изгубеното време,
измислям сетивата ти, речта,
родители и работа - проблеми,
лек косопад, разстройство в паметта.
Защото остаряваш като мен за жалост,
порастват нашите невидими деца.
Руши се моят дом, леглото се разпада…
Мечтая те в живота. После ще те сътворя.
Благодаря ти, Стели! Невероятна си… бях в теб и усетих…