Очакване

Понякога те изтанцувам и изпявам
във нощите, когато съм сама.
Завивам празнотата, бдя над нея, ставам,
надничам, чакам те, не спя.

Играя си на теб в изгубеното време,
измислям сетивата ти, речта,
родители и работа - проблеми,
лек косопад, разстройство в паметта.

Защото остаряваш като мен за жалост,
порастват нашите невидими деца.
Руши се моят дом, леглото се разпада…
Мечтая те в живота. После ще те сътворя.

Comments (1)

МаргалоNovember 16th, 2013 at 12:45

Благодаря ти, Стели! Невероятна си… бях в теб и усетих…

Leave a comment

Your comment