DEL PADRE: ЩЕ СВИРИМ ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЕН

Публикувано на:07-01-14 14:03 в stand.bg


Защо „Del Padre”? Кой е той всъщност?

Цветан Андреев: Дълго време в началото наричахме Христо, нашия вокал, „padre” и решихме групата да се казва „Del Padre”, което в буквален превод означава „на татко”.

Вие сте в малък постоянен състав, но работите с гостуващи музиканти. По какъв критерий ги избирате?
Христо Коликов: Всъщност те ни избират в повечето случаи. Така се получава, че много хора искат да свирят с нас, защото харесват музиката, която правим. Понякога и ние каним гост-музиканти, но и те с удоволствие идват да свирят с нас. Това е като брак по общо съгласие - харесваме се и си казваме „да”.

Много наши музиканти бягат зад граница. Вас какво ви задържа тук?
Христо: Аз направих обратното - върнах се в България, след като доста време живях и учих в Австрия. Тук имам възможност да работя със страхотни музиканти, наистина много добри. Намерих Симо и Цецо (китари) в началото, по-късно се присъедини Живко (кавал) и Калин (клавир), а скоро имаше премиера и Райна (вокал), която се надявам да е доволна от преживяването си с „Del Padre”.

Освен на испански, пеете и на български. В кой език има повече музика?
Цветан: Българският език, ако трябва да говорим от професионална гледна точка, е труден за писане. Затова и малко хубави текстове чуваме в съвременната българска музика напоследък. Испанският е доста по-подходящ за това и ни е по-лесно да творим на него.

Кавалът е оригинален „глас” в музиката ви. За какво пее той?
Живко Василев: За поля, овце и крави. Е, ние малко го преиначаваме в испанския контекст, но това му е основното предназначение.
Симеон Леонидов: В испанската музика много често се използва флейта. Кавалът в някакъв смисъл я замества с отпечатъка на нашия фолклор. Живко е изключително техничен и успява да вкара в испанското звучене наши мотиви - някак става естествено и пасва много добре.

Има ли разлика в ритъма на българското сърце и на „el corazon”?
Христо: Ние сме южни народи и е много близък ритъмът на музиката ни, темпераментът ни. Сърцата ни туптят в едно, затова без проблем смесваме българска с испанска музика и се разбира чудесно и от двете страни.

Любовта е…
Христо: Живот.
Симеон: Семейството ми и музиката.
Цветан: Едно голямо многоточие.

1496370_253541621476257_618194125_o_639

Какви са бъдещите ви проекти?
Христо: Разбира се, нов диск, който смятаме да завършим и издадем тази година. Вече работим по него с пълна сила. Ще има интересни неща в него, авторски. В композициите ще наблегнем повече на български и изобщо балкански фолклор, но пречупен през съвременни тенденции в музиката.

Според някои мнения българите са мързеливи. Истина ли е или лъжа?
Всички: Истина е.
Христо: Но не са по-мързеливи от всички останали по света.

С кои музиканти сте свирили на една сцена и с кои други мечтаете това да стане?
Христо: Скоро свирихме с Хуан Гарсия-Ерерос и Роберто Куинтеро, което беше сбъдната мечта. Свирили сме с Александър и Константин Владигерови, със Стоян Янкулов, както и с Поли Генова, която е запечатана в първия ни албум с песента „Bueno”. Разбира се, искаме да свирим с най-големите в бъдеще.
Цветан: Работим с тези, с които ни е срещнала съдбата. И да мечтаем, и да не мечтаем, нещата се случват. Както стана с Хуан и Роберто - пътищата ни се срещнаха и направихме общ концерт.

Какви са предимствата и недостатъците на постоянния и променливия състав?
Цветан: Предимствата са, че сме много гъвкави и можем да свирим на всякакви места - от най-малките до най-големите. Недостатъците са, че по този начин групата няма постоянни членове и е много сложно чисто организационно, защото всички музиканти са много заети за репетиции, концерти. Предпочитаме да сме в постоянен състав, но няма как да стане.
Симеон: И аранжиментите са много трудни, всеки път се налага да правим нови за различните изпълнители. Но пък променливият състав ни поддържа в стрес, от който имаме нужда.

„Портокал в Андалусия”или трънка в България?
Цветан: Портокал в Андалусия - всички сме за това. Но щом стоим тук, явно искаме да сме трънки и в България. Нещо коктейлно, смесено, с аромата и на двете сме.

Светът ще стане по-добър, ако…
Райна Василева: … хората не са толкова мързеливи.
Цветан: … хората станат по-добри.
Симеон: Светът, това си ти и от теб зависи.

Остава ви един ден до полета към рая. Какво ще направите в този ден?
Христо: Ще се срещна с всички близки хора, които са означавали нещо за мен, за да им кажа, че ги обичам. А вечерта ще направя един прощален концерт.
Живко: Бих отишъл в Испания, не съм ходил.
Симеон: Ще прекарам този ден със семейството си. Имам малка дъщеричка и прекрасна жена. А ако разполагам с още един ден, ще отида с групата в Испания.
Цветан: Аз също, в южната й част. Един приятел казва, че се надява поне един ден да сме в една и съща лудница, та в този смисъл, ако заедно полетим към рая, всички отиваме в Испания. А музиката, разбира се, ще я вземем с нас. И тук, и там - до последния ден ще сме с нея.

Музика с дъх на канела

Leave a comment

Your comment