„Фламенко е светоусещане, отношение към живота, към любовта и смъртта, към изкуството, към съдбата на човека. Няма чувство, което да не може да се изрази чрез фламенкото.” Михаил Григоров

я

я

я

Пищен и страстен, съчетаващ традиция и модерност в едно, Националният балет на Испания развълнува столицата за втори път.

С кипващо кръвта дуенде изпълнителите заразиха препълнената зала с онзи див живот, за който танците им разказват от векове.

Неповторимата музика и ритъм на юга бяха показани в две части:  традиционно фламенко и „Севилска сюита”.  От родения в Андалусия танц до сложното болеро, с характерните кастанети и бързи, резки завъртания, изпълнителите демонстрираха своята наситена с кръв и любов история през жестовете на танца.

Арабски и африкански, индийски и славянски елементи се смесиха в изпълненията, за да покажат за пореден път, че изкуството е език без граници.

Но уникалното въздействие, постигнато чрез колоритната  многонационалност не би било същото, ако отсъстваше перфектната симбиоза между човешки емоции и природна грация в тялото на танцьорите. Всеки от тях е като митично същество, съчетаващо диво животно и човек, любов и спонтанен конфликт, естество и цивилизация.

Затова и всеки испански танц напомня на корида. Никога не знаеш кой ще победи. А за любопитните, търсещи развръзката преди началото, канте хондото на певицата ще приглася, че сърцето винаги е победител, дори ранено в битка за своята любов.