ТЪГА

я

Моя, нежна любов, само ти ми остана

след самотните мисли и тъжните дни,

чакан лек да положиш на кървава рана,

диви устни, обичащи, с дъх на треви.

я

Моя, свята любов, дълго търсена в мрака,

в шепи скрила парчета от светли слънца.

Звездоносните мои очи дълго чакат

тази среща красива, родила деня.

я

Моя, скъпа любов, нежни длани постлала

и разпръснати чисти и голи мечти,

във ръцете ти чувствени бих изживяла

още вечност след края на земните дни.

я

Моя, тъжна мечта, в кой ли свят пак мечтаеш?

Мое, сляпо сърце, пак терзае те блян!

Любовта днес мухлясва във старите стаи,

всеки чака потопа от Бог обещан.