Тя е Хани от филма „Лов на дребни хищници”, където подскача като Карлсон по покривите и виси смело от прозорците.  Освен това прилича и на Пипи не само поради факта, че я игра в спектакъл на театър „София”, но защото я изживява  и в реалността си - щура, палава, отказваща да порасне. Въпреки че баща й не е крал,на тазгодишния „София филм фест” й бе отредено почетно място, тъй като  наред с приказната й  същност, тя е талантлив и критичен творец.
И  все пак е пораснала, но по онзи забавен начин, в който уникалността й се „татуира” върху всичко и всички.  Докато преди години името й бе свързвано единствено с Калин Врачански, днес той е минало, а тя кове смело своето бъдеще, динамично приемайки ежедневните предизвикателства на битието и духа.

Ти беше част от журито на тазгодишния „София филм фест” от българска страна. Трудно ли беше?

Определено задачата ми на филм феста се оказа доста отгворна, защото когато ме поканиха да бъда част от това страхотно събитие, аз не разбрах, че ще бъда член на международното жури редом до много известни и доказали се режисьори и продуценти като Александър Роднянски, Чедомир Колар, Александър Рис. Представях си, че с колеги от бранша ще ходим на кино, ще гледаме и обсъждаме филми… е да, ама не. В крайна сметка трябваше да оценявам филми от цял свят, което е предизвикателство, тъй като съм твърде критична, но пък тазгодишната селекция определено ме зарадва и вдъхнови. Изненадващо избрахме победителите абсолютно единодушно, а аз си представях как с часове ще седим и ще се караме, всеки защитавайки своя фаворит.

Филмовата програма бе доста разнообразна. Кои три филма те очароваха най-много?

“Срещи на сляпо” - Грузия, “Стерео любов” - България и “Късметът на лъжеца”- Индия.

В „Революция Z” играеш учителка по български. Какво е да си от другата страна на катедрата?

Много е забавно, когато отида на снимки и вляза в класната стая. Децата, които са там като статисти, определено ме гледат по особен начин, сякаш наистина съм учител, а аз съм просто актриса и това, че ролята ми е такава, не значи, че си се представям от другата страна на катедрата. Не и сега. Мисля, че още ми е рано.

Имаш няколко роли в театър „София”. Какви сценични предизвикателства следват?

В момента репетирам едновременно две постановки там: “Сватбата на дребния буржоа” от Брехт под режисурата на Петринел Гочев, където играя Жената и “Антигона” от Жан Ануи с режисьор Иван Добчев, където играя Исмена. Предстои ми да снимам два игрални филма, ако всичко върви по план. След това ще видим… Да не дърпаме дявола за опашката!

В немския филм „Нашите малки различия” (2013) героинята ти изчезва зад кадър. Щастлива или образована е тя година по-късно?

Изборът е неин. Всеки решава сам за себе си.

Кино, телевизия, театър. Ако отсъства финансовият фактор, къде се чувстваш най-добре?

В киното и в театъра.

Дълго време името ти бе обвързано с Калин Врачански. Това помогна ли ти или ти попречи?

Нито ми е помогнало, нито ми е попречило. Това е моят и неговият извървян път заедно. Ако някой го ползва за някакви си цели - лошо.

Разум или чувства управляват битието ти?

Определено чувствата са силата, която ме движи във всяка една сфера. Дори когато си купувам хляб, ако продавачката е сърдита, е способна да развали и натъжи целия ми ден.

Актьорската професия е постоянна игра. Кога ти остава време да си истинска?

Аз винаги съм истинска. Дори на сцената не си позволявам да лъжа. Въпреки че имам чужди думи в устата си, задача ми е те да станат мои. Когато играя на сцена или пред камера, се стремя Силвия да казва, мисли и чувства всичко това.

Порасна ли или завинаги ще си останеш Пипи?

Ще ми се да кажа, че съм пораснала, защото обективните фактори натам сочат. Но всъщност с мен просто май няма как да стане, защото не бих била себе си.

България за теб е…

Най-красивото място на света… когато излезем от бетона, разбира се.

Голямата ти мечта е…

Да посетя Индия.

Представата ти за добър живот е…

Да цениш моментите тук и сега и да си благодарен за това, което си и което имаш.