Петър: Идеята се появи още преди няколко години, но финалното решение да я осъществя, взех през декември 2013 г. Отдавна обмислях спектакъл, в който да използвам едни и същи танцьори за няколко коренно различни като стил и техника хореографии. Когато през декември 2013 г. с екипа ми обмисляхме новите проекти за 2014 г., аз реших, че е време да стартирам нашата танцова компания и да представя мой авторски спектакъл в България. Исках премиерата да бъде след нашия ежегоден пролетен проект - танцова работилница “Dance It!” - а до тогава оставаха 5 месеца. И така се завъртяхме около числото 5 и малко го омагьосахме, но всъщност не е нищо толкова философско.

Сблъсък или прегръдка е сътрудничеството с трима други хореографи?

Петър: Много голяма прегръдка, дори има и целувка (смее се). Започна с прегръдка и се надявам да прерасне в целувка. Казвам го метафорично, разбира се - ако прегръдката е първа стъпка, целувката е следваща - надявам се да можем да повторим този проект и този начин на работа отново - още по-задълбочено и за повече време, защото това е единственото, което ни липсва мъничко в момента - времето. Всичко е много динамично.

Оказа се, че без да сме се договаряли, в работата ни се получи едно взаимно преплитане, точно както се тъче черга… За чергата няма да издавам повече, но тя има своето специално място в 5х5…

Здравко: Прегръдка между различни стилове. „Колкото повече, толкова повече” за публиката!

Живата музика в танцов спектакъл е уникално явление. Какви са плюсовете от това музикантите да присъстват на сцената?

Здравко: Още по-голям удар от енергия и емоция за публиката.

Петър: За мен един танцов спектакъл е съвършен, ако е с жива музика. Динамичността на спектакъла е продиктувана от това как музикантите са изсвирили самото произведение - дори когато става дума за много строгата рамка на класическо произведение. Дори и когато всяка нота е перфектно изсвирена от музиканта, конкретното му емоционално състояние в момента рефлектира върху това как той ще представи произведението и оттам - върху целия спектакъл.

Това настроение се отразява и върху танцьорите. Обикновено, по време на целия процес на репетиране те са имали възможност да опознаят много подробно музиката, защото работят върху нея. Във финалната фаза преди спектакъл те познават всеки неин нюанс и се ориентират в нея перфектно. Но използването на една и съща музика на запис понякога води до това, че танцьорите се чувстват свръхподготвени, а аз не обичам това. Музиката на живо ги прави будни, всеки емоционален нюанс създава нов заряд. С живата музика всичко се случва едновременно и на момента.

В “5х5″ нямаме диригент (както например би било в ситуацията на класическо произведение), всички темпа на всички сцени ще са до някаква степен различни. Ще има и много импровизации - Петър Ралчев например е неудържим в импровизацията и трудно можеш да го ограничиш в това отношение. Има секции, които ще държат танцьорите буквално на нокти. Но имаме зададена една структура - тази, върху която музикантите импровизират, а танцьорите - танцуват; има си импровизационни техники, в рамките на които все пак ги улавяме в импровизацията.

Какво е съотношението талант и труд в реализирането на проекта?

Петър: Не мога да кажа - аз съм много приятно изненадан от нашите танцьори. Всички са много талантливи. Сблъскаха се с работа в няколко стила, в някои от които част от тях не са работили и не се чувстват удобно. Това не е много типично. С подобно предизвикателство няма как без труд. Лично за моите миниатюри се опитвам да поставя танцовия текст така, че да им е удобен, но той пак е доста сложен, въпреки че може да изглежда “леко”.

Танцьорите приеха поканата да участват в този проект много добронамерено, отделят си от личното време страшно много, за да го направят, и мисля, че им харесва. Страшно приятно съм изненадан от усилията им - те вече не само изразяват, но и изживяват танцовите миниатюри.

Здравко: 50 на 50.

Танцовото изкуство в България е далеч от мащабите на това във Великобритания и САЩ. Какво кара един народ да танцува и да се наслаждава на танца?

Здравко: Нуждата да излее натрупаните чувства в себе си от обграждащата го действителност важи навсякъде.

Петър: Американците не танцуват толкова колкото българите, но те обичат да гледат и много поддържат танца като изкуство. Според мен ние говорим, че танцуваме, но какво танцуваме? Това, че обичам да ходя в дискотека, не означава, че ще ида на танцов спектакъл. Имам чувството, че в България танцовото изкуство е малко встрани - като процес на изграждане на спектакъл, като независима работа, професионален ангажимент, създаващ завършен артистичен продукт.

Може би българинът все още не е съвсем наясно какво ще види на сцена, когато говорим за съвременно танцово изкуство. Също така не му е ясно колко е сложно и трудно като професия. Докато навсякъде в САЩ това е широко възприето като едно елитарно изкуство, там и най-обикновеният американец разбира колко е трудно. Застъпено е и в образователната им система, децата от малки участват и ходят на спектакли колективно. Така те стават една много будна публика - като лакмус, който определя лошото и доброто.

Какво се крие зад математическата задача 5х5+1?

Петър: В началото, когато през януари тази година се върнах от САЩ с вече готовата идея, беше само 5х5 - не беше формула, а наистина по-скоро рамка, завъртяна около идеята за 5-те месеца работа, 5-те миниатюри и т.н. После обаче, за да натъкмим нещата, защото те започнаха да преливат извън нея - добавихме и + 1. Защото 5х5 не беше достатъчно - добавихме идеята за допълнителен елемент от други изкуства, който за сега ще е изненада.

Но като цяло +1 символизира интердисциплинарното в спектакъла - това, че той не се фокусира в едно поле, а търси и иска да среща и събира заедно различни творчески полета, да създава диалог между тях. Защото всеки от нас има своята гледна точка, но когато ги срещнем, става нещо много интересно. Много класически танцьори, например, подценяват хип-хопа като танц, както е валидно и обратното. Аз обаче смятам, че хип-хопът е много силен - едно от най-силните танцови направления. Това наблюдавам и в „Танцова работилница” тук в България - тази година ателиетата по хип-хоп бяха може би най-силните - много енергия и хъс има там.

Другото, за което си дадох сметка при разговори с екипа, е, че 5х5 представлява на практика квадратна матрица - абстрактен математически израз, който приложно се използва за описанието на мрежи от взаимоотношения - било то в уеб пространството или между реални хора, общуващи в една връзка, в една организация, в град или в държава. Това също много пасна на крайния резултат, без да съм го търсил като ефект.

Здравко: Математически - 26, танцово ще може да се разбере само ако се посети. Да се усетят тези 5 по другите 5 и плюс още нещо…

Без какво не може съвременният танц?

Здравко: Съвременни стъпки. Трябва да се творят нови неща, излезли строго индивидуално от едно същество.

Петър: Не може без освободено мислене и творчество, което да е предизвикателство за хореографа. Особено важно и страшно вдъхновяващо е, когато намериш в танцьорите срещу себе си съмишленици, които да искат да те изразят. И много страст също трябва да има - без нея просто не става.

Има ли граници, които си поставяте при работата с танцьорите?

Петър: Не, не си поставям граници. Както казах - когато в танцьора срещу себе си намериш съмишленик, това е идеалната комбинация.

Здравко: В началото има, към средата се сработвате и накрая намирате синтез между хореография, интерпретация и професионализъм.

За вас танцът е микс от тяло, ритъм и…

Петър: Емоция.

Здравко: Невидимата сила, магията, за която всички говорят, когато гледат.

Къде се раждат творческите ви идеи?

Здравко: Изневиделица, без да искам, докато разхождам кучето.

Петър: Навсякъде. Те са нещо, което се отприщва в мен. Различни неща ме предизвикват. Едно от тях е музиката, тя ме кара да направя нещо върху нея.

Танцуващият човек е…

Петър: Свободен.

Здравко: Потен, щастлив, излял емоцията си и зареден с търпение и добри чувства.

Любов или разум управляват танца?

Здравко: Първо много любов, но и малко разум не е зле да се появи по някое време.

Петър: Мисля, че е разумна любов. Има и моменти, когато е абсолютно граничеща с лудост, но все пак през по-голямата част от времето е разумна, но много силна любов.

“5 x 5 + 1″ - между танца и пърформанса