СКОК С БЪНДЖИ ИЛИ НАЧИНИ ЗА СЪБУЖДАНЕ НА СЕДМОТО ЧУВСТВО
Енигматичният художник, известен с творбите си у нас и по света, този път избира графиката, за да изрази музикалното настроение. Освен осемте рисунки и обложката към албума, той ще „прочете” музиката и в реално време.
Музикантите от „Golden project” - Тони Златанов (вокал и пиано), Емил Пехливанов (барабани), Димитър Льолев (саксофон), Мартин Ташев (тромпет) и Димитър Карамфилов ( контрабас), са си партнирали с редица водещи имена в музиката, сред които Роберто Куинтеро (перкусии), участващ в две от парчетата от настоящия им албум.
Как се роди „Седмо чувство”?
Тони: Всички знаем за петте сетива, шестото чувство, но освен това притежаваме и нещо отвъд тях, което ни позволява да видим света под друга, различна форма. Идеята за „SevenƟ Sense” е провокация за събуждане на въображението, на различните усещания и се надяваме чрез албума и картините това да стане.
Интердисциплинарните проекти са популярни зад граница. Какво „препъва” случването им в България?
Емил: Липсва добър ПР. Убеден съм, че ако има качествен проект и бъде популяризиран, той ще се реализира с успех. В медиите не се отделя достатъчно място за култура. А доколко хората у нас са готови за такива проекти, ще проверим на 5 юни.
Тони: Мениджмънтът е изключително важен за изкуството. В чужбина има други действащи форми за реализация на културни проекти - институционални, неправителствени, дори частни. Хората в България са достатъчно отворени за симбиотични проекти. Ако се предлагат повече такива, те ще ги разберат. Защото когато артистът прави нещо от сърце, то неминуемо докосва публиката и се оценява високо.
Как избра тоналността и нотите, с които да рисуваш върху музиката на „The golden project”?
Дончо: За съжаление не мога да чета ноти, затова се опитвам да ги почувствам. Трудно е да се нарисува музика. Според древните философи и откритието на Нютон за спектралните цветове, всичко е по 7 - нотите, цветовете, дните от седмицата и познатите тогава планети. Но за мен е важна емоцията, а не теорията и залагам на чувството, което събуждат у мен звуците. Така се получава цялостно възприятие като при синестезията.
Ако музикантите трябва да изберат своята гама, какви цветове ще съдържа тя?
Тони: Много трудно визуализирам, затова се възхищавам на Дончо, който дори само с черно и бяло може да пресъздаде цялата музикална атмосфера, да я илюстрира. Когато видях графиките, те бяха различни от това, което аз си представях. Защото това са неговите усещания.
В източната философия съществува разбирането за 7-те чакри (енергийни центрове), които са със 7 цвята. Ако познаваш себе си добре, можеш да дадеш израз на тази колоритност чрез изкуството, което правиш. А вече как ще бъдеш разбран, зависи от „цветната пропускливост” на зрителя.
Емил: Всяка пиеса е с различен цвят и нюанс. Когато видях графиката на Дончо към „Song for my daughter”, идеално ми пасна на музиката. Не е нужно да използваш всички цветове, за да изразиш настроението си. Понякога един е достатъчен.
Кой инструмент би бил Дончо Дончев във вашия формат?
Емил: За мен той не е инструмент, а оркестър - всички инструменти в едно. Освен това с рисуването си той запечатва като документалист момента на изпълнението ни и така архивира емоцията върху платната си.
Каква е рецептата за сътрудничество между две различни изкуства?
Тони: Това е химия. Трябва да си допаднат хората, да имат вътрешна тръпка да работят заедно и нещата се получават.
Дончо: Когато си надраснал занаятчийския етап на живеене или правене на изкуство, вече разчиташ на вътрешния си усет за намиране на твоите хора - било то приятели или артисти, с които да работиш.
Бихте ли импровизирали върху картините на художника?
Емил: Това е следващият ни проект - той ще рисува картини, а ние ще пишем музика върху тях. Ще е много предизвикателно, но в никакъв случай няма да е по-лесно.
Дончо: Това по-скоро ще е паралелна, сътворческа работа. Аз ще рисувам символи, които да ги вдъхновяват, а те от своя страна ще ме провокират да доразвивам и добавям елементи към платната си, защото ще са доста мащабни.
България за вас е…
Тони: Уникално място. Всичко може да се случи тук, възможностите са неограничени.
Емил: Приятелите, хората, с които искам да съм заедно.
Оставате или заминавате?
Емил: Аз вече се върнах. Живях много години в Германия, но ми липсваха приятелите, средата, в която съм отраснал. Затова се прибрах.
Тони: Аз все още пътувам. Но се надявам България да стане по-добро място за култура, за човешки взаимоотношения, за да се върна за постоянно. Защото тук е раят.
Ако добавите трето изкуство към „дуета” си, кое ще е то?
Тони: Танцът, за да има движение и пластичност. Но към момента двете изкуства са си взаимодостатъчни.
Изкуството е талант, работа и…
Емил: Хоби, удоволствие, развлечение.
Тони: Дори да си работил 20 часа, въпреки умората се чувстваш зареден.
Какви са бъдещите ви творчески предизвикателства?
Емил: Вече споменахме другия предстоящ проект с Дончо. Освен това имаме парчета с квинтета, които искаме да запишем във втори албум. Не се ограничаваме в нищо. Свободата ражда нашата музика.
Дончо: Сега съм се концентрирал върху „Седмо чувство”. Имам много идеи в главата си. Мисля да направим обложката триизмерна на сцена, а също и образите, които рисувам на момента да се проектират така. Възможно е и ще бъде много интересно за зрителите.
Завършеният картинен проект „Playing cards” мисля да го направя с „The golden project” и мимове, които да „доразкажат” историята на платната през себе си. Още един завършен проект - „Logos and mithos”, предстои да бъде изложен, а с актьора и сценарист Емил Бонев правим графичен роман, който ще излезе в края на годината.
Скок с бънджи, медитация или припомняне на музикалната теория ще предпочетете за забавление в свободното си време?
Тони: Не е зле да се припомни теорията, но бих скочил с бънджи.
Емил: Ти си припомни теорията, аз я знам. Определено и аз съм фен на екстремното. Дългото спокойствие и релаксът ме изнервят. Имам нужда от такива щуротии.
Дончо: Рисуването е самотно занимание. Те поне се срещат с хора, излизат на сцена. Надявам се поне да ми отстъпят първи да скоча с бънджито.
Ако разполагате с неограничени ресурси, какво ще промените в себе си и света?
Тони: Бих сбъднал музикалните си проекти, а в световен план ще се погрижа за екологията и ще реализирам неизобретените неща на Никола Тесла. Имам чувството, че не са направени, за да се потисне развитието на човечеството. Осъществявянето им е инвестиция в бъдещето.
Емил: Бих помогнал на хората. Има толкова много в нужда, които нямат шанс за оцеляване и оздравяване. И все пак човек се променя, когато придобие власт и възможности. Надявам се с мен това да не се случи.
Щастието е…
Тони: В малките неща.
Дончо: Едно дете.
Какво е вашето „седмо чувство” за предстоящото събитие?
Тони: Би било хубаво, ако нашето седмо чувство събуди същото у хората. Искаме да дадем нещо добро от себе си, хората да излязат от рамката на ежедневието си и да се заредят с много позитивизъм. Затова и входът е свободен. Радостта няма цена.