ХИПОТЕТИЧНА ЛЮБОВ

АЗ И ТИ

Аз и ти. Пътуваме към дома. Познати улици, безименни лица, нашата спирка. Стълбите, вратата, съседите. Ти ме чакаш. В коридора, в кухнята, в спалнята. Нашият дом. Събличаме се, храним се, любим се. Ти и аз.

Откога продължава това? Ден, месец, години? Отдавна не броим ежедневието си.

Знаем всичко един за друг. Въпросите, които ще си зададем:

“Как ти мина деня?”, “Какво ще вечеряме?”, “Главата ли те боли?”

…и отговорите, които ще получим:

“Работа, знаеш”, “Не съм готвила”, “Неразположена съм”.

И чакаме всяка сутрин раздялата. Бързаме по стълбите, към спирката, за да избягаме един от друг; за да потърсим по познатите улици непознати усещания.

Аз и ти, потънали в своята черно - бяла скука.

В теб ли се влюбих някога?

Лист хартия с нашите подписи, брачните халки, нашият дом. Мухлясала любов, която не изхвърляме заради… децата.

Ще ни простят ли някога безразличието?…

Аз и ти. Не те обичам. Искам да избягам от теб, от скуката, от прашните спомени.

Ти не ме обичаш. След поредния скандал, приготвените куфари и разбитите чаши… оставаш.

Навикът да сме заедно ни убива.

На това ли учим децата си?

Ти и аз. Сухи клони, подпиращи семейното гнездо. Застинали в точката на пълен покой си мислим, че живеем. Нещо като смърт, в която дишаме. Какво ли ще се промени след това?

Прости ми! Не издържам повече.

Напускам те.

РАЗДЕЛЕНИ

Аз и тя, другата. Непознато усещане, срещнато случайно на улицата. Лишена от бръчките на семейната скука тя ме дарява с обич.

Сексът. Той е нейното “Обичам те”. “Мила”, “любима”, “слънчице” и я имам всеки миг, на стълбите, в коридора, в кухнята.

Леглото е банално клише за оргазми. Спомен за теб и порно филмите, които ни възбуждаха. Симулация на любов.

Аз и тя, непознатата. Името й е безлично, множествено, незначещо.

В стаята където сме сами, произволна дума, поглед, жест го заместват. Разговорите ни са поредица от докосвания. Всичко друго е излишно.

Телата ни се търсят, когато не са заедно. Ръцете, устните, краката пазят страстта в отсъствията ни. Докосваме спомените от близостта ни.

Пътуваме един към друг по телефонните линии, по автобусите и улиците. Чакаме нетърпеливо срещата ни. Сливаме се. Аз и тя.

Душата ми се продължава в тялото й. Обича ме.

Тя е жива. Ежедневието мъртво. Обичам я.

Думите са знак за фригидност. Спомен за теб и радиото. Симулация на диалог.

Тя, жената. Твоята душа в друго тяло. Ти беше някога като нея, като всички жени.

Обещанието до смъртната раздяла. Това ли бе края на чувствата ни? Преждевременна смърт. Узаконена смърт. Женствеността, която погреба в брачното легло.

Защо спря да ме докосваш?

Тя, бездетната. Моите деца ще бъдат само твои… от другите жени, от другите любови, от другите утроби.

Ти, единствената. Майката, първородилата – щастието, спомените, бъдещето.

Помниш ли как се правят деца?

ХИПОТЕТИЧНО

Аз и ти. Пътуваме към дома. Познати улици, безименни лица, нашата спирка. Стълбите, вратата, съседите…

Нека забравим навика!

Искаш ли да се срещнем случайно на непозната улица?

…Ти ме чакаш. В коридора, в кухнята, в спалнята. Нашият дом…

Нека изхвърлим порно филмите, телевизора, скуката!

Искаш ли да сбъднем мечтите си на живо?

…Събличаме се, храним се, любим се. Ти и аз.

Нека престанем да ядем мълчаливо поне за малко!

Искаш ли да поговорим за теб, любов моя?

Leave a comment

Your comment