ХИПОТЕТИЧНА ЛЮБОВ
АЗ И ТИ
Аз и ти. Пътуваме към дома. Познати улици, безименни лица, нашата спирка. Стълбите, вратата, съседите. Ти ме чакаш. В коридора, в кухнята, в спалнята. Нашият дом. Събличаме се, храним се, любим се. Ти и аз.
Откога продължава това? Ден, месец, години? Отдавна не броим ежедневието си.
Знаем всичко един за друг. Въпросите, които ще си зададем:
“Как ти мина деня?”, “Какво ще вечеряме?”, “Главата ли те боли?”
…и отговорите, които ще получим:
“Работа, знаеш”, “Не съм готвила”, “Неразположена съм”.
И чакаме всяка сутрин раздялата. Бързаме по стълбите, към спирката, за да избягаме един от друг; за да потърсим по познатите улици непознати усещания.
Аз и ти, потънали в своята черно - бяла скука.
В теб ли се влюбих някога?
Лист хартия с нашите подписи, брачните халки, нашият дом. Мухлясала любов, която не изхвърляме заради… децата.
Ще ни простят ли някога безразличието?…
Аз и ти. Не те обичам. Искам да избягам от теб, от скуката, от прашните спомени.
Ти не ме обичаш. След поредния скандал, приготвените куфари и разбитите чаши… оставаш.
Навикът да сме заедно ни убива.
На това ли учим децата си?
Ти и аз. Сухи клони, подпиращи семейното гнездо. Застинали в точката на пълен покой си мислим, че живеем. Нещо като смърт, в която дишаме. Какво ли ще се промени след това?
Прости ми! Не издържам повече.
Напускам те.
РАЗДЕЛЕНИ
Аз и тя, другата. Непознато усещане, срещнато случайно на улицата. Лишена от бръчките на семейната скука тя ме дарява с обич.
Сексът. Той е нейното “Обичам те”. “Мила”, “любима”, “слънчице” и я имам всеки миг, на стълбите, в коридора, в кухнята.
Леглото е банално клише за оргазми. Спомен за теб и порно филмите, които ни възбуждаха. Симулация на любов.
Аз и тя, непознатата. Името й е безлично, множествено, незначещо.
В стаята където сме сами, произволна дума, поглед, жест го заместват. Разговорите ни са поредица от докосвания. Всичко друго е излишно.
Телата ни се търсят, когато не са заедно. Ръцете, устните, краката пазят страстта в отсъствията ни. Докосваме спомените от близостта ни.
Пътуваме един към друг по телефонните линии, по автобусите и улиците. Чакаме нетърпеливо срещата ни. Сливаме се. Аз и тя.
Душата ми се продължава в тялото й. Обича ме.
Тя е жива. Ежедневието мъртво. Обичам я.
Думите са знак за фригидност. Спомен за теб и радиото. Симулация на диалог.
Тя, жената. Твоята душа в друго тяло. Ти беше някога като нея, като всички жени.
Обещанието до смъртната раздяла. Това ли бе края на чувствата ни? Преждевременна смърт. Узаконена смърт. Женствеността, която погреба в брачното легло.
Защо спря да ме докосваш?
Тя, бездетната. Моите деца ще бъдат само твои… от другите жени, от другите любови, от другите утроби.
Ти, единствената. Майката, първородилата – щастието, спомените, бъдещето.
Помниш ли как се правят деца?
ХИПОТЕТИЧНО
Аз и ти. Пътуваме към дома. Познати улици, безименни лица, нашата спирка. Стълбите, вратата, съседите…
Нека забравим навика!
Искаш ли да се срещнем случайно на непозната улица?
…Ти ме чакаш. В коридора, в кухнята, в спалнята. Нашият дом…
Нека изхвърлим порно филмите, телевизора, скуката!
Искаш ли да сбъднем мечтите си на живо?
…Събличаме се, храним се, любим се. Ти и аз.
Нека престанем да ядем мълчаливо поне за малко!
Искаш ли да поговорим за теб, любов моя?