РАЗРУШЕНИЕТО - ОСНОВА НА КОНЦЕПТУАЛНОТО ИЗКУСТВО
Mултимедийният проект по идея на Калоян Праматаров „Слънцестоения над Черната река” ще бъде представен на 17 септември в рамките на Ne Fest 2014. Проектът гравитира около поетичните импресии на един българин в македонската столица Скопие: макабрено и гротескно от архитектурна гледна точка място, в което минало, настояще и бъдеще се свързват в чудовищна действителност, а недоверието към различния поражда отчуждение и самота.Текстовете са четени от автора на фона на художествените фотографии на Марица Колчева и Десислав Лилков и експериментална музикална ембиънт среда, пресъздадена от Боян Аврамов. Основни теми са градската мистика, въздействието на архитектурните решения върху индивидуалното мислене и археологическият контекст на селището, развивало се в продължение на 22 века покрай двата бряга на Аксиос: „Черната река”.Ръбовете са остри и оставят белези, чертаят “мрежи с едра плетка” по вътрешното светоусещане на човека. Затова пък могат да бъдат съпреживени и изговорени. Именно това съм се опитал да направя в този проект.
Двама фотографи, музикант и поет. Каква е рецептата за симбиоза?
С участниците в “Слънцестоения над Черната река” ни свързват добро приятелство и еднакво светоусещане. Симбиозата се постига най-вече с желание за работа, доверие и единомислие. Всеки един от отделните елементи - текст, образ, звук - допълва останалите и подсилва общото внушение.
NE Fest е непразничен, защото…
NE Fest е огледално отражение…
Разрушението задължителна част от съзиданието ли е в изкуството днес?
Разрушението заляга в основата на концептуалното изкуство. То размива очертанията на създалото се статукво и създава пространство за новаторство, за по-различно осмисляне на заобикалящия ни свят. Мисля, че съвремието ни има нужда от него.
“Усмивки в небето плуват захвърлени”, а лицата човешки…
Лицата остават нацупени или се прикриват зад своите маски.
Има ли пресечна точка между тракийската култура и нашата?
Тракийската култура е сред наследените от съвременната българска култура и ако се взрем внимателно, бихме могли да различим нейните кодове. За да я съхраним и възродим, са необходими любопитство и интерес към корените.
Археологията и творческото писане са занимания с идеална цел у нас. Твоят “рицарски” поход е към…
Преди всичко към разбирането на Себе си и Другия, към вплетеността ни в историята. Занимавам се с това, от което изпитвам вътрешна потребност, и се старая с всички сили да го правя добре.
Като обучен спасител какво успя да спасиш в себе си и околните от “удавяне”?
Кой казва, че съм успял?! Просто се опитвам да спася потребността си да създавам и обичам въпреки подмолните течения. С околните плувам до брега. След това всеки поема по пътя си.
В идеални условия с какво би се занимавал?
Със същите неща, с които и в момента: археология, литература, музика, концептуално изкуство.
Какви са бъдещите ти проекти?
Предстои въплъщаването на проекта в книжно тяло, подготвяне на втората ми стихосбирка в Писателската къща във Венцпилз, Латвия, и тримесечен престой във Виена като стипендиант по програма “Паул Целан” на Института за науките за човека.
“Стопанинът замина за Америка” или “При своите оставам” би написал на вратата си?
Избрах да остана. Стиховете на Далчев са сред причините за това.
