ТЕАТЪРЪТ КАТО ЛАБОРАТОРИЯ НА ЖИВОТА

Публикувано на: 15-10-14, 08:28 в stand.bg

Какво отличава „АСТ фест” 2014 от другите му издания?

Тази година фестът за първи път е артистична програма към международната среща на IETM (най-голямата мрежа за изпълнителски изкуства в света). Различен е от останалите и защото за първи път продукциите са селектирани от селекционен екип и избраните 16 независими продукции (от 45 заявили участие) ще бъдат видени от много хора извън България. За сравнение - докато на предишните издания сме имали 10-20 гости от чужбина, сега ще дойдат над 300.

Какви са критериите при селекцията на спектаклите?

Един от тях бе да има разнообразие на жанровете - да се представят както театър и граничните му форми - документален, плейбек и др., така и пърформънс и танц. Другият критерий беше да изберем екипи, които не са дебютиращи, стъпили са на своя път и са уверени. И третият - фестивалът да бъде отворен за представления, направени не само в последната година, а и за продукции, които са се доказали във времето като „Бит” и „Праехидно”.  „Бит” специално влезе като пример за нещо, което е създадено на абсолютно независим принцип преди много години (по-късно минало под шапката на една институция), което и в момента продължава да съществува като work in progress. С това се опитахме да обхванем независимия театър от промяната досега, което е почти четвърт век.

Какво различава свободния от „несвободния” театър?

Много са опасни тези думи. Аз винаги предпочитам да използвам думата „независим”, макар че и тя е опасна, защото моментално се появява „зависим”. Независимите продукции са граждански инициативи на група артисти, които са кандидатствали за финансиране (а в някои случаи са го направили и без финансиране), избрали са пиеса/тема и са я развили в нестандартни/извънинституционални места по начина, по който искат. Гражданската артистична инициатива е много по-гъвкава структура на правене на театър. Тя се базира много на приятелство, на свободен избор кой с кого и как да работи, и сама определя как, кога и къде ще се играят спектаклите.

Освен това свободните продукции често експериментират с теми и текстове, които са били отхвърлени или не биха влезли с лекота в репертоара на държавните театри. Театралната реформа отпреди 3 години, която направи избора на текстове и идеи на много комерсиален принцип - първо мислим какво би се гледало и след това се опитваме да го нагодим към вкуса на публиката - според мен обижда и принизява изкуството. Смятам, че идеята трябва да изхожда от вътрешността на хората, които са я породили и тя сама чрез тях и околната среда да намери своята най-добра форма и място за изява.

Тези независими компании са гражданското общество в изкуството. В началото на 21-и век те ставаха все по-силни и 2008 г. 8 артисти, повечето от които имаме такива компании, създадохме АСТ (Асоциация за свободен театър), за да имаме общ глас, за да бъде разпознат този модел на правене на театър и да има по-добри и по-адекватни условия за съществуването му. Видяхме, че в някои други страни това е извоювано още през 70-те. Но както сме изоставащи, така сме и много бързо наваксващи.

Така че този процес с АСТ, след това с фестивала за свободен театър и сега с международната среща на IETM е материализация на този импулс на обединение и заедност, на това да утвърдим този вид на правене на изкуство, който да работи и след нас за новите поколения артисти. Защото досега много често завършващите театрален профил имат избор да си сменят професията, да влязат някъде на щат или да емигрират. Ние работим за този четвърти избор: да могат да го правят на свободен, граждански, независим принцип у нас.

Пораснала ли е културата на хората за четирите години на АСТ фест?

Определено да. Така се случи, че съм свързан с генезиса и на четирите фестивала. Забелязвам, че от година на година публиката става все повече и все по-разнообразна. Дори отзвукът в медиите след всеки фестивал нараства. Друго важно нещо е, че този фестивал още от зародиша си през 2011 г. заложи международното измерение в себе си. Поканата на чуждестранни наблюдатели е нашето усилие да излезем от изолацията, в която българското изпълнителско изкуство се намира в последните 25 години - малко пътува, малко вижда, малко бива видяно.

България е моята…

Страна. Имал съм възможности да напусна, предполагам, че ще имам и още, но засега предпочитам да работя тук. Интересно ми е, трудно ми е, предизвикателно ми е.

По кой автор би поставил/режисирал ситуацията в страната ни днес?

Даниил Хармс заради абсурда и комбинацията от глад, отчаяние, безсмислие и вдъхновение.

Добрият театър се прави от…

Приятели, от група съмишленици, хора, които са склонни да рискуват и да изследват заедно; да тръгват без да знаят какво ще постигнат; да търсят и да се изненадват постоянно. Защото докато твориш, трябва да понасяш атмосфера на несигурност, което е много творческо пространство.

Кое е по-трудно да режисираш - постановка или фест?

За мен поне феста. А международната среща на IETM е като 3 феста наведнъж. Спектакълът е по-малък кръг от хора, които създават свой микроклимат като семейство и няма толкова външни фактори, които им влияят. Докато организацията на фестивал или международна среща е ветровито пространство - много неща се променят, много са трудни и несигурни до последния момент.

Избор или принуда е свободният театър у нас?

В моето лично начало като артист по-скоро е било принуда. Аз просто видях, че моят вкус за театър и текстовете, които предлагам, не се „кльопат” от театралните директори (с много малки изключения) и за да продължа да се занимавам с това, за мен бе принуда, но и избор - вместо да се нагаждам, да опитам да направя това, което мога и искам. Така се случи, че се появиха хора около мен, които бяха склонни да ми помогнат да създам компания и да започна професионално да правя нещата. Но докато в началото е било принуда, сега се борим да е избор за тези, които идват след нас.

Ако станеш културен министър, какво би реформирал?

Първо бих работил с екип от съмишленици, тъй като това е сериозна и мащабна задача. Непременно бих заложил повече на независимите екипи от артисти, защото смятам, че са много по-потентни, по-гъвкави и освен това бих направил всичко възможно да ревизирам щата, който е инертен от много десетилетия назад. Бих направил така, че голяма част от ресурса, който отива за държавните театри, да бъде спестен. Сцените ще ги има, но освен няколко държавни с трупи (във Франция са 3) всички останали ще бъдат на проектен принцип. Ще има сериозни бюджети за продукции - ще се участва в конкурси, ще има 1 пролетен и 1 есенен голям ресурс; ще има и сесия за разпространение, за да може направените продукции да пътуват до съседни градове. Така ще се излезе от тази централизация на София - ще има повече взаимоотношения, повече ще се пътува извън България и повече чуждестранни продукции ще могат да бъдат видени тук. Когато се излезе от рутината и статиката, излиза по-високо качество продукция, а и самите артисти са по-мотивирани да творят.

Без АСТ фест животът би бил…

По-беден, по-инертен, страдащ от артрит.

Каква е публиката, която идва на АСТ фест?

Предимно млади хора между 20 и 40 години, но се случва и по-възрастни техни приятели да дойдат. Голяма част от по-възрастното поколение е с импулс да гледа театър в театрите. Независимата сцена за тях е нещо нелeгитимно като качество и ще отнеме много време, за да се разсее тази заблуда.

Животът като театър или театърът като живот? Каква е твоята рецепта за щастливо съществуване?

Животът безспорно влияе на правенето на театър и това го доказва различният театрален код на всяка страна и дори на всеки град. Много са свързани двете неща и това е ядката на театъра - най-интересното в него е, че той всъщност е лабораторен експеримент по създаване на живот. Много е трудно да обясниш на хората, които не са били в ситуация на правене на театър, че е голяма магия. Аз съм пробвал да правя и клипове, и радиотеатър, но там е друго - записва се, имаме го, завършено е. В театъра не е така, в него никога нищо не е завършено, а и в степента на самото занимание се съдържа криза, ако хората са любопитни да го правят с риск. Понякога става, а понякога магията не се получава и това е нещо много притегателно. Затова пък начинът, по който се прави театър, директното въздействие, повлиява много на живота, дава възможност на хората да погледнат живота си отстрани, да видят какви роли играят, защо ги играят, дали могат да ги променят. А когато видиш лицата сред публиката да реагират, знаеш, че лабораторният експеримент е бил успешен и че магията този път се е получила…

Leave a comment

Your comment