След самолетна катастрофа, той преживява месец и половина на сал в Тихия океан, за да бъде „спасен” от японци и отведен във военнопленнически лагер.

Във време и условия, когато шансовете за оцеляване са нищожни, тежките изпитания, през които преминава, и реалната личност са живо доказателство за несломимия човешки дух.

Резултатът: Носителката на „Оскар” Анджелина Джоли е режисьор и подуцент на филма, а Джоел и Итън Коен пренаписват сценария, ползвайки по-ранни негови варианти.

Завладяващият епос е майсторска творба на Джоли, с което тя демонстрира убедително таланта си и като режисьор. Основно качество на лентата е, че тя избягва клишето на свръхгероизацията, за да се вгледа в човека и в реалните и непредвидими обстоятелства, в които той е поставен.

При това положение, разбира се, екстремността и изненадата са повече от естествени, но режисьорският поглед разумно е премерил дозите, за да не шокира постоянно зрителя или на всяка крачка да го предупреждава „кой се крие зад ъгъла”.

Въпреки неубедителното изпълнение на Джак О`Конъл - поради актьорска и житейска неопитност - в ролята на Замперини, филмът е изключително завладяващ емоционално със сцените, които често се редуват от носталгично чувствени до животозастрашителни. Подобно на реалността: хубавото и лошото не се случват плавно и с предупредителни знаци, а в един и същи миг някъде тук и някъде там.

Очарованието на женския режисьорски поглед по не особено „женска” тема в случая е позитив, защото предава през друг ракурс войната и човека в нея.

Така поднесената от Джоли история кара мозъка  постоянно да препуска в различни посоки, съпреживявайки няколко положения едновременно, без да се уморява до самия край. А той е също така неочакван както и целия филм… без излишен шум, но с много достойнства.