ДАНИ КОЛИНС

Публикувано на: 26-03-15 22:51 в stand.bg

Историята: Дани Колинс (Ал Пачино) е застаряваща рок звезда, която все още радва публиката със старите си парчета. Въпреки че има всичко - пари, слава и млада годеница, той е отегчен от еднообразието и често прекалява с алкохола и наркотиците.

Всичко обаче се променя, когато неговият дългогодишен мениджър (Кристофър Плъмър) му връчва за рождения ден писмо, писано лично от Джон Ленън преди 40 години, което така и не било доставено.

Провокиран от думите на идола си, Дани Колинс отменя турнето си и заминава за малко градче в Ню Джърси, където опитва да се свърже с изоставеното си семейство и да си спомни какво е наистина да бъдеш човек.

Резултатът: Дан Фогелман, известен като сценарист („Оглупели от любов”, „Рапунцел и разбойникът”, „Колите”, „Гръм”) и телевизионен продуцент, прави блестящ режисьорски дебют с „Дани Колинс”.

Сценарият за филма, който е „донякъде по истинска история или поне мъничко”, наистина е основан на писмо от Джон Ленън до музиканта Стив Тилсън. Но тъй като целта на лентата не е биографична, Фогелман нарочно избира ново име за героя, което му дава свобода в творческите решения. Брилянтният, изпълнен с хитроумност и свежест диалог, се вписва чудесно в сюжета, който предлага неочаквани отговори на многократно задавани от екрана въпроси.

Ефектът от дълбоко човешката и емоционална история е подсилен от силното присъствие на Ал Пачино, който сръчно си партнира с Кристофър Плъмър, Дженифър Гарнър, Анет Бенинг, Боби Канавал.

Макар и улегнал с годините, Пачино в ролята на Дани Колинс носи онзи заряд, който помним от по-старите му филми като „Адвокат на дявола”. Но не заради някаква особена връзка с диаболичния образ, а в резултат на изразителната до микромимики и дребни жестове игра, която демонстрира изключително, почти театрално майсторство.

И ако това още не ви е убедило да гледате филма, невписващ се в клишетата за застаряващи артисти и драматични семейни сдобрявания, може би отговорът на финала ще ви спечели. Защото понякога изкуството наистина те променя, а дали да гледаш изкуство, решаваш само ти.

Leave a comment

Your comment