Авторският спектакъл на Александър Морфов в Народния театър е колкото актуален, толкова и провокативен. Дългоочакваната експресия на режисьора майсторски се движи „на ръба” на възможностите и търпението на група хора, които се опитват да оцелеят напук на лошото - „скрито зад кадър” - политическо време.

Неслучайно актьорите тук са с истинските си имена, като участници във вдъхновената от живота сценична реалност. Но това не е просто copy-paste на нашето време, а „сборник” от живи картини на миналите ни мечти и днешната ни обида от тяхното невъзможно случване.

Тук обаче не се търсят виновници, а се наблюдава резултат, чийто симптоми според режисьора могат да бъдат излекувани чрез някои позабравени ценности в общуването.

Нашите хора живеят в шизоидна заедност в жилищен блок - пиещи, самотни, объркани, а под тях пазарът гърми в микс от поп-фолк и метъл. На сергиите му се продава всякаква стока, затова и появилият се изтупан господин може да избира, докато изтупват върху главата му прах от горен етаж. Разгневен от това или просто от каприз, той „пребива” хром просяк и това преобръща нещата.

И сякаш съвсем естествено трудното изправяне на сакатия кара всички да затанцуват с неговата походка, разбирайки го, съпреживявайки му. И се отваря врата към следващата картина. Тя е към общуването, което лекува, което ни осмисля като човешки същества и ни смъква от клоните на дървета.

Да, но и това е до време, защото любезността и всяко безкористно действие имат някакви граници, а и когато всеки път един прави „белята”, а друг я поправя, трябва или робски да се примириш или да извадиш автомата. Второто е само метафора, разбира се, но пък на сцената я има, явно защото Морфовата везна е претеглила, че сме по-склонни да робуваме, отколкото да воюваме с потисници и пречки.

Умението на Морфов и тук впечатлява във всеки детайл, изпълвайки със смисъл и най-потайните ъгли на сцената и съзнанието. Въпреки явните живи картини режисьорът е оставил мисълта на зрителя свободна от словесни натоварвания, за да може да направи изводите си сам. Затова и сюжетът не е точно сюжет, а подобно на фотографски апарат „заснема” картини от битието, украсявайки ги с почти спонтанни реплики.

И все пак Морфов завършва с надежда - гротескна картина на надеждата, но все пак някаква. „Облечени сме в кожа и…кости”, ще споделят актьорите - скитници на финала, говорейки по Skype през бонбонена кутия „Черноморец” с децата си в чужбина. Но въпреки костеливото си облекло те преживяват с усмивка духа на Коледа с намерени в контейнери храна и дрехи.

„Мир, любов на всички хора и добро на цял народ” е тяхната единствена коледна молитва. А истинската надежда под линия е, че онези „зад кадър” ще провидят и разберат, че ако една страна загуби културата си или по-точно хората, които я правят, ще пропадне от ръба на планетата ни в нищото… завинаги.

„На ръба”, Народен театър „Иван Вазов”
авторски спектакъл на Александър Морфов

Сценография - Никола Тороманов
Художник на костюмите - Тита Димова
Музика - Асен Аврамов
Хореография и пластична концепция - Анна Пампулова
Каскади - Асен Асенов

Участват: Деян Донков, Рени Врангова, Валери Йорданов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Албена Колева, Стоян Алексиев, Христо Петков, Велислав Павлов, Радена Вълканова, Илиaна Коджабашева, Албена Ставрева, Иван Юруков, Леарт Докле, Ева Данаилова, Благовест Благоев, Ивайло Димитров, Симеон Гълъбов, Златина Никифорова и др.
Оркестър „На ръба” - група „Ревю”, музиканти и артисти.

Може да гледате постановката на 21 ноември, 8 и 30 декември 2016 г.