- Кой ще победи?
- Този, когото нахраниш”.

Историята: Една магична значка, гъвкаво пространство и фантастично по-добро бъдеще ще накарат две поколения и две съдби да поемат по пътя за спасяването на света от обещавания апокалипсис.

Бившият изследовател и мечтател Франк (Джордж Клуни) и любознателната тийнейджърка Кейси (Брит Робъртсън) преминават заедно в измерението на Утреландия, за да открият, че светът може да бъде спасен само от мечтатели и реализирането на неосъществените им идеи. Макар и основите на съвършената Утреландия да са поставени от гениалните Едисон, Тесла и Айфел, се оказва, че продължението зависи от всеки човек.

Резултатът: Новата продукция на „Дисни”, режисирана от двукратния носител на „Оскар” Брад Бърд („Рататуи”, „Феноменалните”) е колкото оригинална, толкова и недоизпипана.

Идеята за свят от учени и гении - мечтатели, които да подобрят живота ни, е сама по себе си интересна, опирайки се на Айнщайновото „Въображението  е по-важно от знанието”. Предвид високия пример може да се предположи, че внушението на създателите на лентата към младата аудитория е: учете се, създавайте нови джаджи и не си поставяйте ограничения в реализирането им.

Деформирането на пространството също е впечатляващо, тъй като е създаден ефект на измерение в измерението, т.е. няма пътища за преминаване от-до, а са на принципа на матрьошките - едно в друго. Освен това цялата устременост, мечтателност и ефекти а ла „Дисни” както обикновено са приятни за сетивата и дори се чувстваш по-добър на финала, но след края на този филм оставаш и доста объркан.

Големият проблем на сценария е, че няма ярък антагонист. Опитът да се вмени тази роля на сенатор Никс (Хю Лори) остава само опит, тъй като изобщо не се изяснява мотива му да внуши апокалипсис на земляните, а и той съвсем адекватно разсъждава, че така или иначе те са приели края на света „с радостно безгрижие”.

И тук започва голямото лутане в търсене на смисъла: кого спасяват Франк и Кейси, след като няма нищо страшно; защо все пак продължава търсенето на мечтатели, т.е. бъдещи спасители на света; защо разумният и обективен Никс праща лоши роботи на протагонистите?

Всъщност отговорът може би е само един. Когато похапваш шарен сладолед, ароматите толкова се омесват, че в крайна сметка остава само охлаждащия ефект и безличната сладост от неясно какви първоначални вкусове (замисли). Но ако това е вашия начин да посрещнете лятото, филмът неустоимо ще ви грабне. Особено ако имате мечти и амбиции да спасите света… независимо от кого.