МАНДАРИНИ
Публикувано на: 26-06-15 10:14 в stand.bg
- Защо?
- Бият се за земята, на която растат мандарините ми.”
Историята: По време на войната в Абхазия (1992-1993), в малко градче, от което всички са избягали в Естония, двама мъже – Иво и Маргус, упорито отказват да напуснат мястото.
Мандарините вече са узрели, но от никъде не идва помощ за беритбата им.
Докато се борят с положението, пред дома на Иво отеква стрелба. След вражеската престрелка, оцеляват двама войници – Ахмед, който е чеченски наемник към абхазката страна и Нико, който е грузинец. Иво е решен да спаси живота и на двамата, въпреки риска от война в дома си.
Резултатът: Копродукцията на Естония и Грузия, с режисьор и сценарист Заза Урушадзе, триумфиращо минава през редица кинофестивали. Семпъл и емоционален, филмът излиза от рамките на конвенционалната война с батални сцени, за да се взре в индивидуалните преживявания на участниците в нея. Домът на Иво е поставен в центъра, около който се решава военният конфликт, а малкото участници са достатъчни, за да изразят различните гледни точки по въпроса.
Целта е една – мирът. И въпреки че войната продължава да отнема души до края на лентата, филмът успява да апологизира живота без крясъци и „неонови” внушения.
Интересното тук е, че животът е показан с дълбоки алегории, маркиращи неговото отсъствие. Наред с мандарините, които изгниват необрани, единствената жена, която присъства във филма като образ, е на снимка. Избягала в Естония, внучката на Иво събира всеки ден войнишките въздишки като блян за раждане и нов живот.
Макар и муден за съвременното лакомо за динамика око, филмът, подобно на книга, поглъща зрителя с изключителната си естественост и човечност.
Мъжките дилеми – жестоки и нежни – все пак намират своето решение. Но обратно на очакванията, не оцелява най-силният или най-правият във военния конфликт, а само онзи, който носи мир в себе си.
И въпреки че няма happy end, доброто все пак побеждава по някакъв странен и абсурден начин… Точно като надеждата - въпреки всичко.