“ИСИХИЯ”: ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НАУЧИХМЕ МНОГО ЗА МУЗИКАТА

Публикувано на: 31-07-15 10:12 в stand.bg


Каква е тръпката да се появите на сцена след 10 години отсъствие?

Най-кратко казано, радваме се. Има някаква суетня, едно бързане и постоянно усещане за не докрай свършена работа… все пак не само не свирим често, а не свирим изобщо. Усещането е, че предстои нещо специално, защото ще бъде необичайно като събитие, като място, като емоция. Има някаква приятна носталгия в цялото нещо, сякаш се връщаме в едно друго време, когато бяхме по-различни, по-объркани и доста по-наивни.

С какво ви съблазни „Transfiguration festival”?

Най-вече с това, че Веско е част от организацията на фестивала. Нямаше как да не го подкрепим. Аз гледам на това участие като проява на личното ми отношение към специален приятел. Естествено характерът и съдържанието на фестивала имат огромно значение в полза на решението да се съберем и да свирим. Идеята за някакво завръщане към универсални истини в локалната им проява е била наше кредо със самото създаване на „Исихия”. В известен смисъл Transfiguration festival се явява като надграждане върху наши стари търсения и посоки. Вписва се в изконната идея за „Исихия” като послание, поднесено независимо в каква форма - музикална или друга.

Стартирахте като студентска формация от хора с общи музикални интереси. Колко пораснахте към днешна дата?

Научихме много за музиката. И в практичен и в творчески план. Осъзнаване е точната дума. Има една тънка нишка на вътрешната увереност за нещата, която още не е скъсана, и когато я следваш, тя ти помага да си излееш душата, както се казва. Затова хем не сме по-различни от преди, защото се доверяваме само на тая нишка, хем се понаучихме как да придаваме по-убедително форма на посланията си.

Какви са ползите от немузикалното ви образование?

В моя случай ползата е в изграждането на начина ми на мислене и оформянето на личността като цяло. Историята може да ти покаже миналото на човека, но по-важното е, че наистина може да ти помогне да станеш човека, който искаш да бъдеш. Просто трябва да избереш чий пример да следваш и кой мироглед да споделяш.

is2_603

Къде никнат корените на вашето вдъхновение?

В нас самите. Когато нещо те вълнува и ти е интересно, искаш да го споделиш, да говориш за него. Всеки автор в крайна сметка иска да изразява себе си. Това е вътрешен импулс, който не можеш много да контролираш. А да се заявиш и да намериш съмишленици в публиката, е смела постъпка, защото ставаш уязвим… всеки може да разбере какво мислиш. Може да се съгласи или да те осъди…

Каква е основната съставка на „живата” ви музика?

Ако правилно разбирам въпроса, става въпрос за това, че музиката ни е образна и изразителна. Просто сме искрени, може би това е достатъчно…

Трудно ли се прави музика в България?

Не. Трудно се живее достойно от непопулярна музика не само в България, а навсякъде. Това е цената да следваш себе си. А най-трудното е да продължаваш да се убеждаваш, че има смисъл.
Но ако музиката ти е професия, можеш да се справиш доста добре, предполагам. Всички популярни музиканти са пример за това. Харесват ги достатъчно много хора, които искат да ги гледат и да ги слушат.

Имате ли неосъществена „исихийска” мечта?

Създаване на музика за филм или театрална постановка.

Ще дръпнете ли завесата какво ви предстои след дългоочаквания концерт?

Връщаме се обратно в битието си. Музиката е част от него, наистина… но сме ангажирани достатъчно с всичко останало и за подобно хоби не остава много време. Имаме желание да направим нещо ново, да кажем още нещо. Надявам се да успеем.

Leave a comment

Your comment