„Сами: Има ли нещо друго в главата ти освен чалга?
Елка: Да, искам да танцувам.”

Историята: Французинът Сами е обвинен в контрабанда на фалшиви пари. За да избегне затвора, той става информатор на френската полиция, внедрявайки се в български канал за трафик на „секс робини”.

Почти случайно той се запознава с малолетната Елка - продадена от майка си проститутка от ромски произход, която му помага да стигне до престъпния бос, търгуващ с плът.

Въпреки че на карта е заложена свободата му, Сами се влюбва платонично в Елка, а сърцето му сляпо започва да прави избори - все по-рискови и невъзможни.

Резултатът: Новата творба на Камен Калев носи съчувствения документален привкус на „Източни пиеси”, но арт елементът на „тихото” рисуване е заменен от гръмогласно звучаща през целия филм чалга.

Сюжетът, който е по истински случай, вдъхновява режисьора обстойно да изследва проблема за трафика на момичета, а съсредоточието му в малцинствените групи оправдава до голяма степен вихреното присъствие на „музикалния герой”, който пее за лъскавите мечти на хората от гетото.

Мелвил Пупо (участвал в продукции на Франсоа Озон и Ксавие Долан) - един от малкото професионални актьори във филма, пресъздава впечатляващо образа на Сами. Спонтанен и грубоват, уверен или не според ситуацията, персонажът му се опитва да се впише в живота и любовта с такава естествена недодяланост, че буди обратно на осъждането чувство.

Истинското актьорско откритие на филма обаче е Сехер Небиева (Елка), която няма никакъв екранен опит. Почти като в приказка тя е открита в софийско кафене след дълги и безуспешни кастинги за ролята. Това, че няма нищо общо с образа си, не пречи на Сехер достойно да партнира на френския актьор и въпреки че „това не се случва на нас”, дори въпреки чалгата, дуетът им, дирижиран от Камен Калев, те кара да съпреживееш всеки миг със затаен дъх.

До финалните субтитри. А след тях остава особеният послевкус на живот. Нашият живот, който има и друго лице, заровено в калта… надолу.

Премиерна дата - 16 октомври