За приказките и истините

Те са твърде млади, имената им - непопулярни, и тепърва започват да играят на житейската и професионална сцена - пълнолетни. Затова пък още с първото си стъпване в театър „София” успяват да заразят с енергията си зрителите в препълнената зала. „Роня, дъщерята на разбойника” на Астрид Линдгрен, режисирана от Катя Петрова, е вълшебно и различно преживяване, което те пренася в свят, където надеждата не умира, а любовта побеждава. И макар да звучи като клише, всъщност не е, защото фантастичните средства, използвани в спектакъла, и колоритните актьорски изпълнения те карат да вярваш докрай, че е възможно, ако погледнеш реалността с други очи.

Кои са Роня и Бирк в живота?

Александър: Роня и Бирк в живота са Мартина Пенева и Александър Тонев. Ние сме студенти 1-ви курс актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Иван Добчев.

Мартина: Ние сме просто Алекс и Марти и ходим до тоалетна както всички хора.

Какво е усещането да работиш с режисьор като Катя Петрова?

Мартина: Невероятно! Зареждащо! Изпълва те с вяра за живия театър. Катя е вдъхновяваща и освен това е режисьор, който знае какво иска и как да го изкара от актьора.

Александър: Да работиш с режисьор като Катя е наистина голямо и ценно преживяване. Тя ми показа какво представлява едно представление, какво седи зад него; въвевде ме в репетиционния процес, разкривайки ми голямото му значение и ме научи каква отговорност носи актьорът не само като изпълнител, но и като съавтор на един спектакъл. Тъй като Катя работи на принципа на имровизацията, за мен беше ново и доста трудно, но същевременно беше уникално и полезно като опит. Благодарен съм й не само за доверието, което ни гласува, но и за всички ценности, на които ни научи.

Приказка или истина е „Роня, дъщерята на разбойника”?

Мартина: И приказка, и истина.

Александър: Приказка, която разказва и ни учи на истини.

Коя е любимата ви детска книга?

Мартина: „Пипи, дългото чорапче”. Чела съм я около десет пъти и винаги плача, когато свършва.

Александър: “Джонатан Ливингстън Чайката” на Ричард Бах, но не знам дали е детска. Харесва ми, защото в нея се говори за хората, които не се вписват в обществото и за неограничените възможности, които крие всеки един човек.

Любовта е…

Мартина: Полет.

Александър: Нещо голямо, велико. Някаква движеща сила… като еволюционен процес (не е моя мисъл).

Какво бихте променили в българския театър, ако имахте неограничени възможности?

Мартина: Бих вдигнала заплатите. Бих назначила доверени хора, които да одобряват само представления, в които има дух, истина и послание. Представления, в които има живот…

Александър: Със сигурност има какво да се променя и то много. Има хора, заредени с енергия, желание и упоритост, които могат да променят картинката. Надявам се да стана един от тях.

Мечтая за…

Александър: Нещо красиво.

Мартина: Пътуване до Индия, да стана добра поне колкото Ал Пачино и да се запозная с него.

Може да гледате постановката на 12 и 19 ноември в Театър “София”.