Театърът, без който не можем

„Животът трябва да се описва не такъв, какъвто е и не такъв какъвто трябва да бъде, а такъв, какъвто го виждаме в мечтите си.”

я

я

я

я

я

На входа на новия театър „Азарян” в НДК някак естествено пристъпваш като в храм. Там, на входа, „оживял” напук на времето, самият режисьр споделя за миналото си на обущар и последвалото посвещение на театъра.

Мечтаеш и ти да си нещо друго, докато след още няколко крачки това не става възможно. Избираш си роля и „надяваш” обувките на любим актьор, за да си крал или слуга за малко - за да бъдеш някой, който не си.

И само след минути „извървяна” история разбираш, че неусетно си се влюбил - ако още не си - в магията, наречена театър.

Тази вечер тя е полет на спомена, мечтата и невъзможната любов - „Чайка” на Чехов. Най-емоционалният за Азарян текст, част от последния му сценичен триптих („Чайка”, „Три сестри”, „Вишнева градина”), днес се ражда през погледа на Явор Гърдев и сценографията на Никола Тороманов.

Тук всеки е нещастно влюбен в някого/нещо и всеки мечтае да е нещо друго и/или с някой друг. Но въпреки крещящото недоволство от участта си, следвайки „присъдата” на Чехов, всички те удобно продължават да съществуват компромисно до края - опитвайки да обичат, да творят изкуство, да живеят.

Докато персонажите на Чехов обаче неукротимо се лутат в нереализираните си копнежи, Явор Гърдев съвсем реално успява да „укроти” залата в рамките на три часа, без възражения от страна на публиката.

Безкомпромисният артистизъм на Снежина Петрова като Аркадина; естествената импулсивност на Елена Телбис като Нина Заречная; екзалтираността на Ованес Торосян - Треплев; манипулативното умение на Захари Бахаров - Тригорин; убедителната искреност на Лилия Гелева като Маша; образната плътност на Владимир Пенев - Дорн и Светлана Янчева - Полина Андреевна, както и палитрата от емоции на Михаил Мутафов  - Сорин  неустоимо приковават залата да гледа, да преживява, да се смее и да страда с възкръсващата „Чайка”.

А този път тя е по-възкръсваща от всякога. Защото тандемът Гърдев -  Тороманов, които за първи път „играят” Чехов, оставя особения привкус на страстната и неповторима първа любов, която е единствена, докато я преживяваш.

И не се забравя… колкото и да ти се иска да я замениш с други хора и други театрални изкушения, никога няма да е същото.

„Чайка” от А.П. Чехов, Театър „Азарян”, пл. България 1, НДК

Превод: Мария Вирхов
Режисьор: Явор Гърдев
Сценография: Никола Тороманов
Костюми: Свила Величкова
Музика: Калин Николов

Участват: Снежина Петрова, Елена Телбис, Захари Бахаров, Ованес Торосян, Владимир Пенев, Светлана Янчева, Михаил Мутафов, Лилия Гелева, Николай Урумов, Христо Петков, Стоян Габровски.
Може да гледате постановката през новия театрален сезон 2016/17.