ЛЮБОВ В ДЪЖДА
d
Сама, на някакво крайпътно кафене,
присядам и поръчвам две кафета.
Навяват облаци студени ветрове
и дъжд прокапва по студените павета.
d
А хората се пъхат в тесните си домове –
намусени, гримирани, лъжовни.
Защо се крият от божествените дъждове,
а радостните маски се превръщат в злобни?
d
Замря животът, улицата млъкна.
Чистач невидим мие я с вода.
Пореден гръм във небосвода глъхна,
светкавица разсече вечерната тъмнина.
d
Душата ми отваря се, копнееща и жадна,
за глътка чистота и вдъхновение.
Аз нямам маска. Чиста пред света
отдавам се на мокро настроение.
d
И чакам някого да дойде със дъжда,
да ме целуне мене, негримирана,
да хукнем двамата по улиците на страстта,
пленени от любов неориентирана.