ЛЮБОВ В ДЪЖДА

d

Сама, на някакво крайпътно кафене,

присядам и поръчвам две кафета.

Навяват облаци студени ветрове

и дъжд прокапва по студените павета.

d

А хората се пъхат в тесните си домове –

намусени, гримирани, лъжовни.

Защо се крият от божествените дъждове,

а радостните маски се превръщат в злобни?

d

Замря животът, улицата млъкна.

Чистач невидим мие я с вода.

Пореден гръм във небосвода глъхна,

светкавица разсече вечерната тъмнина.

d

Душата ми отваря се, копнееща и жадна,

за глътка чистота и вдъхновение.

Аз нямам маска. Чиста пред света

отдавам се на мокро настроение.

d

И чакам някого да дойде със дъжда,

да ме целуне мене, негримирана,

да хукнем двамата по улиците на страстта,

пленени от любов неориентирана.

Leave a comment

Your comment