ПЪРВОРОДНА ЛЮБОВ
d
Изтъркани обувки бягаха по пътя
и смелост бликаше под крачките навред.
За миг поспираха на някои кръстопъти,
а после бързо се затичваха напред.
d
„О, блудна дъще, кой ли мъж ще срещнеш?
- Мъжете много са, но търся аз един
и тичам в радостни обятия да го посрещна
боготворения адамов, блуден син.
d
Нима си мислиш, търсеща, копнееща,
че ти си Ева – ябълка, змия, жена?
- Аз земна съм и тялото стареещо,
но нося още в себе си страстта.”
d
Жената бягаше по жизнените кръстопъти,
сезоните я галеха със жар и студ суров,
но вярваше, че някога и някъде на пътя
ще срещне две обувки пълни със любов.