ПЪРВОРОДНА ЛЮБОВ

d

Изтъркани обувки бягаха по пътя

и смелост бликаше под крачките навред.

За миг поспираха на някои кръстопъти,

а после бързо се затичваха напред.

d

„О, блудна дъще, кой ли мъж ще срещнеш?

- Мъжете много са, но търся аз един

и тичам в радостни обятия да го посрещна

боготворения адамов, блуден син.

d

Нима си мислиш, търсеща, копнееща,

че ти си Ева – ябълка, змия, жена?

- Аз земна съм и тялото стареещо,

но нося още в себе си страстта.”

d

Жената бягаше по жизнените кръстопъти,

сезоните я галеха със жар и студ суров,

но вярваше, че някога и някъде на пътя

ще срещне две обувки пълни със любов.