НЯКОЙ/НИКОЙ, АЗ И ТИ

Танцуваме блус за двама.

Дансингът, навалицата ни объркват. Блъскаме множество тела, докато се открием и…

Протягам ръка към теб. А ти продължаваш да ме търсиш някъде, но не и тук, където съм.

Резултат с изображение за modern dancers

Оставам сама сред множеството протегнати мъжки ръце. Приемам танц с безименен мъж, който пръхти от желание в ухото ми. Говори баналности – нещо за красивите ми очи. Мъжете знаят, че жените обичат със слуха си. „Очите са част от поетичната увертюра към… дупето.”- мисля си цинично. А ти танцуваш с някаква.

Следващият мъж докосва едва тялото ми - плашливо, свещенодействено. Говори за душата ми и си вярва, че я вижда. Като крехко, топло стъкло трептя в ръцете му. Играя си на фееричност. Душата си оставям винаги вкъщи, но той не го знае. А ти се усмихваш на някаква.

Другият мъж не отлепя ръце от мен. Толкова е гладен за плът, че пропуска ушната любов на жените. Чувствам се пролетно разгонена. Но социалното животно в мен възпира първичния нагон. А ти желаеш друга…

Толкова време танцуваме на този дансинг. Симулираме желание, любов, думи. Казваме да и не с обратните им значения или по-скоро с точните значения на обратните хора. Танцуваме близо, с различни партньори. Отказват ни, продължаваме към следващия и пак, и пак… Заместваме се с подобия, с копия, с илюзии до сутринта… Будим се подобни, но не същите, копирани, но не истински в илюзорно легло с някаква или някакъв. Остават лепкавите спомени от една нощ, която утре ще бъде следваща, но същата.

Ти си ти и аз – аз, но ти не подозираш за мен. Формално съм красива, неформално – твоя, но не искаш да разбереш това.

И утре ще изгрее слънцето. Дискотеката ще обере музиката с първите лъчи и ние ще си тръгнем, прегърнати от някой. Може би на вратата ще спреш, за да се огледаш за нещо забравено, а аз ще докосна случайно ръката ти. И за няколко секунди ще си кажем мислено:

- Коя си ти?

- Аз съм аз.

- Защо не ме откри?

- Ти беше зает и аз също.

- Но вече съм с нея!

- До следващия път тогава.

Резултат с изображение за dancers passionОбъркан от неочакваните мисли ти ще си тръгнеш с тази някоя, а аз с моя някой. Нашите полупознати някои, които утре ще бъдат напълно непознати никои. И докато се прозяваме в чуждите прегръдки, душите ни ще танцуват влюбено някъде там. Докато не спрем със заблудите и симулациите, докато не си признаем, че се обичаме.

И всичко ще се повтаря вариативно. Само ние ще остаряваме непреходно. Ще се лъжем колко е забавно с другите, докато не се докоснем случайно някога пак на някоя врата, спирка, улица. За да си кажем колко бързаме, към някой, който ни обича, който ни чака, който е част от децата ни, но никога не сме обичали. И ще премълчим болката от тогава, когато още можехме да танцуваме заедно. Аз и ти.

Leave a comment

Your comment