НОЩНО НАСТРОЕНИЕ

И когато се взирам в нощта да те видя, съзирам само твоето отсъствие. Броя минутите до утрото, което ще ме срещне с нови хора – познати и непознати. Забързани към мен, забързана към тях аз ще забравя, че те няма. До следващата нощ. Цял живот, в който ще броя миговете, в които ми липсваш; миговете, които ме делят от измамното „заедно” с другите.

Срещите. Те само потвърждават моята самота. Срещи с приятелите ми, с техните приятели, със случайни познати. Веселящи се в своята собствена малка орбита, те не разбират моята голяма самота. И никой не подозира, че когато се прибера в тихия си дом, ще заплача. И нито любимите книги, нито любимите филми ще успокоят душата ми. Защото тя ще търси точно теб, безкомпромисно, отхвърляща всеки заместител на твоето аз. А после ще пожелая да прегърна тялото си, замествайки твоите ръце, целувки, близост. Но след екстаза на тялото ми нощта ще продължи да съществува – дълга и самотна, студена и безкрайна и сънят ще бяга, уплашен от студа в леглото ми.

Leave a comment

Your comment