ЯСНО Е, ЧЕ НАТАМ ВЪРВЯТ НЕЩАТА

Здравей, мамо!

Тук при нас нищо ново, освен че пощальона умря. Най-главният доктор обаче каза, че така не може да съществува комунация и затова ни купи нов. Ние с другарите дълго стояхме охахавени срещу кутията с пощаджията, която бръмна и светна така внезапно, че Иван стреснатия от втора се наложи да отиде в бялата зала. Пощальон не се виждаше, но трябваше дипломатно да успокоя ситуацията. Извиках „ауу-у”, което си беше моя запазен вик, и казах: „Невидим е, но чува мисли, така че внимавайте какво ви се върти из главите!” Тъй като бях най-умната на етажа, всички ме слушаха. Дружно си запушиха ушите, за да не се изтърколи някоя вредна мисъл и да хукне нанякъде.

Започнах да пиша писмо първа и ако някак неподредено се появи нещо да знаеш, мамо, че някой ненавременно се е изпуснал. Та по ред…

Все още трудно спя, защото другарите от втория правят денонощно купони. Сърцето ми не издържа от напрежение, но пазя поведение, за да не ме преместят при тях. Така се случи с Иванка от петнайста. Търпя момичето доста време, но един ден като се шокира и запищя, ни хапчета ни студен душ я оправиха. Та сега и тя е горе, купонясва.

Хубаво е, че ходим на разходки до пещерите и разказвам на другарите за науката. Извънземните са поставили тези каменници, за да си почиват на хладно в горещите месеци. Всеки път обаче трябва да обяснявам, че не ги виждаме, защото техните летни отпуски не съвпадат с нашите посещения, но затова пък ни разрешават да ползваме собствеността им, докато ги няма.

Други дни ни водят на реката. Всеки път тя е различно оцветена, според това кой се е опулил най-много. Кафявите им е разрешено да се пулят само срещу дърветата, защото те са си едноцветни по характер. Най-умните заставаме на брега и започваме да броим риби, докато свършат или някой от нас не падне във водата, което се случва доста по-често. Не се научиха тези хора да се държат на краката си! А като не могат да плуват, поне да не започват да броят рибите! В съответствие пътешествията са доста по-кратки, защото математиката за разлика от спелогията си е опасна.

Сигурна съм, че тези неща не те вълнуват толкова, колкото любовта. Още като дойдох тук, разбрах, че това е дежву (чух го от французина от тринайста, който ми обясни, че като срещнеш човек с твоето име, който ти се усмихва, значи сте родени за взаимност). Доктор Стефчо винаги ми се усмихва. Той на всички се усмихва, ама няма друга Стефка на етажа. Като застане до мен, толкова мил и така весел, сърцето ми се премества в стомаха. Но се държа с достойнство и само тихо викам „ауу-у” и мигам бързо, за да не си помисли, че съм му невярна с друг. Най-накрая той ми призна чувствата си: „Шизофренията с времето се задълбочава, особено ако човек възприема себе си сериозно. Добре е, че си в по-лека фаза и има шанс да се излекуваш.” Дълго мислих върху това сложно обяснение в любов и разбрах смисълта на думите. Той се съмнява в чувствата ми! И реших да действам. Нахлух в кабинета му и напълно сериозно заявих: „Моята шизофрения е отдавна дълбока. От първия момент, в който те видях. И ще се задълбочава все повече, докато смъртта ни раздели.” Вдигнах гордо глава и затръшнах вратата. Винаги бях мечтала да участвам в такава любовна сцена и най-после се случи. Той, естествено, се засрами и започна да ми мълчи като се срещаме. Аз също мълчах. Нека се помъчи! След време ще му простя обидата и отново ще замигам бързо, докато сърцето ми тупти в стомаха. А дотогава трябва да свиква с мисълта, че сме обречени един на друг.

Та това е, мамо! Щастлива съм тук. Надявам се писмото да стигне скоро дотам, където си ти. Никой от нас не е ходил по-нагоре от покрива, защото стълбите ни са ниски.

Но пощальонът може. Той ходи навсякъде, защото работата му е такава. Аз също си върша своята – правя се, че слушам докторите, без доктор Стефчо, разбира се, който е изгнан. А в действие следвам мисията си - давам сила и мъдрост на другарите, за да не ги местят на втория, при лудите.

Знаеш, че те обичам, защото сърцето ми е като диня - има резен за всички.

До скоро, пак ще ти пиша, ако има нещо ново.

Стефка, първи блок, 11 стая, Карлуково, (бележитости: между реката и пещерата)

Послеказано: И се стягай за сватба! Ясно е, че натам вървят нещата.