БЕЗ ДУМА ДА КАЖА

s

Отдавна свикнал съм с разделите,

със тръгването вечно по света.

Дори накрая думите, несмелите,

не зная как да изрека.

s

А чувствам, че си ти жената,

откъснатата ин от мен,

живяла винаги в мечтата,

с която всеки е роден.

s

И искам в този миг да те докосна,

да кажа, да извикам обичта.

Но тя си тръгва с теб немощна,

завинаги зад тъжната врата.