К`ВИ СА ТИЯ ГЛУПОСТИ?

Толкова съм трудна с компромисите, че… Затварям очи. Набръчканото одеяло симулира отсъстващата ръка.

Прегръдка нежност, спарване, водещо до забързан сърдечен ритъм и после равномерно дишане, дублирано „добро утро” и остатъците храна по чаршафа от класическата сутрешна закуска. И ти… зад затворените ми очи като липсваща реалност.

Отварям очи.

- Здравей! Какво харесваш?

Мълча. Какво ли да кажа? Сещам се за детския си лексикон, отговарящ на подобни въпроси.

Резултат с изображение за изкуствата

- Опера, кино, рисуване.

- Опера? – възкликваш невъздържано ти и твоята емоция е толкова значеща за отсъстващата ти ренесансова култура, че няма накъде.

Сконфузен, прочел следствията от своето възклицание в очите ми, започваш да гледаш върха на обувките си. Но като истински рицар, произнесъл неправилна реплика с неумела интонация, решаваш да спасиш положението.

- Да, операта е изкуство, което не разбирам.

- Не е и наложително. Ходя често на опера и сама.

- Колко си строга. Съжалявам, наистина, но не мога да харесвам всичко твое. Когато ти си на опера, аз ще правя друго.

- Какво например?

- Ще гледам мач.

- Колко тъжно.

Ти не схващаш иронията, прозрачна теоретически и практически само за други женски екземпляри, и веждите ти съчувствено закачат междуочните бръчици.

- Че няма да сме заедно ли? – задаваш най-неподходящия наивен въпрос, който тотално унищожава перспективата някога да сме заедно.

Смея се… на себе си, заради собствената си безкомпромисност.

Резултат с изображение за футболист татуировкиЗапочвам да се интересувам от спорт. Няколкото години самота ме правят вещ спортен коментатор и анализатор дори на предстоящи събития. Бръчките – естествено неконтролируеми - ме карат да се съобразявам, смачквайки собствената си индивидуалност.

Чакам някой да ме заговори, но тъй като нищо подобно не се случва, заставам пред първия срещнат мъж с възраст, загубила очертания сред пиърсингови топчета и гевречета и невероятно напомняща на птиче гнездо коса, и казвам:

- Разбирам много от спорт. Предполагам, че ви интересува футбола. В последния мач…

О! Устата се отваря насреща ми и нещо различно от пломба блести на езика, а очите дрънчат докосвайки различни джунджурии като в реквизитен склад и ми се смеят.

- К`ви са тия глупости? Спорт! Кой се интересува от спорт? `де ти тату-то?

Leave a comment

Your comment