из “КОГАТО СВЕТЪТ ЗАСПИ”
Когато целият свят заспи дълбоко, упоен от греховете и безразличието си, ти не заспивай! Ще те позная по учестеното дишане, по неспокойните движения на вибриращите в теб емоции. И ще те целуна будна, жива, търсила те. С отворени очи, за да не губя нито поглед, нито миг дихание от нашето време.
Чакали невъзможно дълго, изпили до дъно чашата на търпението, ще се срещнем. Ще вярваме, ще искаме да вярваме, че ние сънуваме света, а не той нас. И ще се питаме за пропуснатото време, за миговете, в които сме лъгали и са ни лъгали.
Колко жени целуна?
Аз толкова много мъже.
Колко пъти каза обичам те?
Аз толкова пъти, отчаяна, че те няма.
Колко утрини те буди мисълта за мен?
Аз никога не съм заспивала.
September 26th, 2010 in
Из книгата "Седемте пътеки на човека"