из “КОГАТО СВЕТЪТ ЗАСПИ”

Когато целият свят заспи дълбоко, упоен от гре­ховете и безразличието си, ти не заспивай! Ще те позная по учестеното дишане, по неспокойните дви­жения на вибриращите в теб емоции. И ще те це­луна будна, жива, търсила те. С отворени очи, за да не губя нито поглед, нито миг дихание от нашето време.

Чакали невъзможно дълго, изпили до дъно чаша­та на търпението, ще се срещнем. Ще вярваме, ще ис­каме да вярваме, че ние сънуваме света, а не той нас. И ще се питаме за пропуснатото време, за миговете, в които сме лъгали и са ни лъгали.

Колко жени целуна?

Аз толкова много мъже.

Колко пъти каза обичам те?

Аз толкова пъти, отчаяна, че те няма.

Колко утрини те буди мисълта за мен?

Аз никога не съм заспивала.