из “ИЗПОВЕД НА БОЛНИЯ”

Роден съм на „Острова на пингвините“. Мла­достта си прекарах в постоянни спорове с Дарвин, който живееше в съседство и с кроткия Юнг, когото много обичах. Когато ни омръзнеше да говорим, из­важдахме тестето карти. Любимата ни игра „блато“ беше измислена от Дарвин. Той печелеше постоян­но, предвид простите правила на това развлечение. Но с ехидна усмивка никога не забравяше да изтъкне първенството си и да го обясни с логиката на своята „блатна теория“.

Фройд се делеше от нашата компания поради слабостта си към пътешествията. Почти всяка сед­мица ходеше до Египет на гости на Едип. Връщаше се за кратко, отвратен от лошата бира и развратните жени. Много скоро обаче авантюристичните мисли го обземаха отново с пълна сила и той заминаваше в същата посока. (Честно казано, бях убеден, че има връзка с Йокаста.)

В лунните нощи отивах на речния бряг и там заварвах Достоевски, който в разгорещен монолог обясняваше на невярващия Малък принц къде е по­паднал. Беше ми тъжно за това дете, което така и не намери отново своята планета. Сядах между тях и заедно мечтаехме за красотата.

С настъпването на утрините към брега прибли­жаваше лодка. Но това не ни изненадваше, тъй като познавахме плавните движения на Хесе, който нико­га не слизаше при нас. В лодкарството, сред бързо­течните води на реката, той беше открил покоя.