из “ИЗПОВЕД НА ИЛЮЗИОНИСТКАТА”

Любовта на господин Слон

Чаках доста дълго, докато ме забележи. Не защо­то бях незабележима, просто неговата секунда време за мен бе месец. Така флегматичното спокойствие се срещна с моя бързоподвижен механизъм. Той се радваше на всичко, говореше малко и беше почти влюбен. Обичаше риболова, очакването „нещо да се случи“ и съвършено владееше взирането в една точ­ка. Аз харесвах скачането с бънджи, осъществените ми мечти и буреносните дни.

Понякога той се взираше в мен, в опит да улови динамично сменящите се кадри на душата ми, а аз се сгушвах до него и потъвах в непостижимата спо­ред някои забрава. Изживявах своите мигове, а той се опитваше да овладее неспокойната ми природа, в името на здравето.

Бе убеден в своето дълголетие, а аз — в иронията на съдбата. И докато той порастваше, аз започнах да остарявам.