из “ИЗПОВЕД НА ЧОВЕКА”
По дяволите и този скапан живот! Присъда за рожден ден, пол, име, няколко собствени пространствени квадрата и смърт. Голата истина.
Иначе съм великият човек, с неограничена свобода и възможности, който може да покори земи и планети, да му бъде издигнат паметник, да има улица на негово име, да се обезсмърти. Облечената истина.
Ако някой се опита да ме убеди, че безсмъртието се съдържа в това да ти издълбаят името върху камък и поколения след теб хората да го свързват с някакви дела, които може и да не си извършил, е пълен глупак. Дали обезобразеното ми тяло ще лежи в гробище и над малкия камък ще оплакват четирима човека или ще ме закопаят на централния площад под монументален паметник, около който ще минават по 4 000 души на ден, е абсолютно все едно. Разликата е в количеството материал, използван за погребението ми и това дали гола или облечена ще бъде истината за мен след време.
Единствено аз знам какво се случи през всичките тези 50 години в така наречения мой живот. Приключих с преписките, завещанията, поръките и съветите, предавани поколения наред.
Вероятно е уместно да кажа за тези, които не са наясно със земната ситуация, че в нашия свят всеки е осъден на определен брой години съществуване. Тези, които са „слушали“ и изпълнявали съвестно законите, биват премествани предсрочно в по-просторен затвор. Други, които упорито са се бунтували срещу законите и са се надявали, че ще могат да променят положението си на осъдени, излежават присъдата на едно място и им се назначава скоропостижно смъртно наказание. Животът им е кратък, тъй като властта е твърде заета да обучава дресьори за тях.
September 26th, 2010 in
Из книгата "Седемте пътеки на човека"