Ако сте гледали „Облакът Атлас”, вероятно помните унифицираното производство на момичета и особено онова от тях, което се преборва за идентичността си - откривайки я, споделяйки я, защитавайки я с цената на живота си. Умножено по две, момичето оживява в друг ракурс в спектакъла на Derida Dance, който се случи в уникалното пространство на бул. „Сливница” 245.

Подобно на роботизирано насекомо то изниква през фазите на зачатието до предопределението да няма екзистенциален избор. Друго-то прави същото в своя обсег - несинхронизирано, с нюанси на различност и все пак същото. Момичетата са като две мравки, които имат обща биография и все пак притежават условна физическа разделеност.

Задвижени от логиката на определението си, те попадат в мултимедиен лабиринт, който се разгъва в къси отрязъци, за да им позволи някакви движения. Но възможностите са еднопосочни. Връщане назад няма. Дори настрани - движението в ляво и дясно е забранено. Тогава те спират и с първата частица съзнание привиждат себе си като сенки, зачатъци на индивидуалност, които не желаят да бъдат рамкирани.

Сграбчвайки квадратурните ограничения, те „сгъват” мултимедията в опит да контролират своето пътуване. Тогава започва (уж) тяхното разгъване, което поражда първичен хаос от мисли и чувства, несвойствени движения и опознаване на нови усещания. Пътуването е спряло, за да отстъпи място на самопознанието. Но то е някак инфантилно, някак първично, защото няма предистория, а само его, което не знае какво иска да бъде.

Мравката е осъзнала, че не иска да бъде мравка. Само толкова. Самоцелното лутане в себе си поражда нова унификация: телата са застопорени и оплодени, за да родят безмозъчни светлинни кълба - едноклетъчни и еднородни, същите като тях в началото. Бълбукащи и задушаващи майките си, те създават друга форма на затвор: решетка, която е замазала ръбестите форми и хаоса, но все пак ограничава.

Метафората на втората частица осъзнаване е съзиданието. Защото логиката е, че когато си сътворил нещо, можеш да сътвориш и себе си в собствена реалност. Преобръщането на рождения цикъл от раждане към индивидуално осъзнаване разпуква решетката от светлинни амеби, за да положи индивидуалността върху двете безлични „то”. Придобиването на себе си като „аз” и „ти” събира на финала двете пространства, за да срещне осъзнатите различности в тяхното „заедно”.

Предизвикателството да „четеш” смислите в танцов спектакъл е нещо като опит за разпознаване на подправките в екзотично ястие. Въздействието от емоции, визия, музика и блестящите изпълнения на Джънгин Лий (Южна Корея) и Мариан Харгитаи (Унгария) са повече от задоволяващи сетивата, дори и да не бъде разпознат предложения сюжет.

Извън всякакво рамкиране, всеки присъстващ  може да се постави в условията на своя пъзел, за да постигне осъзнаване на пътя и идентичността си, емоционално или рационално.  Зависи в кой стадий на мравката е и колко тежи собственото му его.

Monocrossing, Derida Dance Company

Идея и хореография: Живко Желязков

Визуална среда: Полина Стоянова

Музика: Иван Шопов

Танц: Джънгин Лий (Южна Корея) и Мариан Харгитаи (Унгария)

Костюми: Снежана Папазова

Продукционен мениджър: Атанас Маев (България) и Дора Трифонов (Унгария)