Седемте пътеки на човека

“Да можеш да дадеш и да получиш също толкова; да обичаш и да имаш от любимия човек същата любов се случва тогава, когато се отречеш от илюзиите за собствената си осъденост или божественост.”

из “Седемте пътеки на човека”


d0bad0bed180d0b8d186d0b01

Седем не е случайно число. Това е числото на пълната завършеност, на хармонията между различните елементи.

Всички знаем кои са седемте смъртни гряха, обвързани със земните ни, човешки пакости. Но сякаш пропускаме да отбележим грешките в самите нас. В света ни твърде лесно се оказва да убием, да се изповядаме и да ни опростят. Дали свише или след няколко години затвор ние сме отново свободни и… безгрешни. Защото някой друг е излекувал греха ни.

Но какво става, ако ние сами сме си съдници? Избираме си една пътека: Агония, Безотговор- ност, Вина, Гняв, Депресия или Егоизъм и изобщо не ни се мърда от нея. Стоим си на тези наши пътеки и се чудим защо сме толкова нещастни и сами. Лесно ни е да замеряме с обвинения света извън нас колко е лош, а ние колко сме добри. И когато някой или нещо ни накара да погледнем от другата страна на избраната от нас крайност се побъркваме. Ако оцелеем обаче след шока, стигаме до седмата пътека. А тя е една за всички и се нарича Живот. Никога не е късно да започнем да живеем. Стига да не сме се сраснали прекалено с някоя своя крайност. Защото седмата пътека е очарователна, но и изисква всекидневни тренировки по справяне с крайностите.

(Част от интервю, по повод издаването на книгата, по програма “Христо Ботев”, 17.11.2009 г.)

Художник на корицата: Дончо Дончев