НА БАБА

s

А исках да ти кажа толкова неща,

но все си тръгвах бързо, мълчаливо.

Защо, защо тогава не ме спря?

Сега е късно и… неживо.

s

Прости ми! Все не забелязвах,

че твоят миг година е за мен.

Секундите със тебе не опазвах,

все чаках по-добрия ден.

s

Ти също чакаше… да заговоря,

мечти и стихове да изрека,

душата си пред тебе да разтворя

и както някога да стане и сега.

s

А спомняш ли си двете с тебе

как палаво обръщахме света

през нощите, в които ме поведе

към твоите несбъднати места?

s

Ти пожела си аз да съм щастлива

и ме прекръсти святата ръка…

Ще бъда, бабо, вместо тебе жива,

ще имам словото и любовта!