Търси се

Търся вече четвърт век
този вид получовек.
Външно той е като другите,
но в очите му ще се изгубите.

яя

Чел е Гогол, Достоевски,
Оруел не би го стреснал;
може да цитира Пруст,
но харесва Уайлд на вкус.

яя

Ходи на театър и на кино,
грижи се за котка, за роднина.
Знае, че цените са високи,
но е с джобове дълбоки.
яя
яя
яя

яя

Първи ще отиде на протест –
социално ангажиран, с интерес.
Волен дух, с идеи за реформа…
Вярва в личността, не в униформи.
яя
Уморен след края на протеста,
той ще грабне своята принцеса
и под навес от звезди
ще я люби до зори.

яя

Сутринта ще сготви палачинки
и ще слуша своята любимка
в изповед за вечната душа.
Той не вярва… знае за това.

яя

И така ще им минават дните:
работа, протести… под звездите…
Търся мъж, какъвто няма.
Стихчето е зрителна измама.

ааа

(Първата картина е на Сандро дел Прете,

а третата - на Салвадор Дали.)

За приказките и истините

Те са твърде млади, имената им - непопулярни, и тепърва започват да играят на житейската и професионална сцена - пълнолетни. Затова пък още с първото си стъпване в театър „София” успяват да заразят с енергията си зрителите в препълнената зала. „Роня, дъщерята на разбойника” на Астрид Линдгрен, режисирана от Катя Петрова, е вълшебно и различно преживяване, което те пренася в свят, където надеждата не умира, а любовта побеждава. И макар да звучи като клише, всъщност не е, защото фантастичните средства, използвани в спектакъла, и колоритните актьорски изпълнения те карат да вярваш докрай, че е възможно, ако погледнеш реалността с други очи.

Кои са Роня и Бирк в живота?

Александър: Роня и Бирк в живота са Мартина Пенева и Александър Тонев. Ние сме студенти 1-ви курс актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Иван Добчев.

Мартина: Ние сме просто Алекс и Марти и ходим до тоалетна както всички хора.

Какво е усещането да работиш с режисьор като Катя Петрова?

Мартина: Невероятно! Зареждащо! Изпълва те с вяра за живия театър. Катя е вдъхновяваща и освен това е режисьор, който знае какво иска и как да го изкара от актьора.

Александър: Да работиш с режисьор като Катя е наистина голямо и ценно преживяване. Тя ми показа какво представлява едно представление, какво седи зад него; въвевде ме в репетиционния процес, разкривайки ми голямото му значение и ме научи каква отговорност носи актьорът не само като изпълнител, но и като съавтор на един спектакъл. Тъй като Катя работи на принципа на имровизацията, за мен беше ново и доста трудно, но същевременно беше уникално и полезно като опит. Благодарен съм й не само за доверието, което ни гласува, но и за всички ценности, на които ни научи.

inter2_600

Приказка или истина е „Роня, дъщерята на разбойника”?

Мартина: И приказка, и истина.

Александър: Приказка, която разказва и ни учи на истини.

Коя е любимата ви детска книга?

Мартина:Пипи, дългото чорапче”. Чела съм я около десет пъти и винаги плача, когато свършва.

Александър: “Джонатан Ливингстън Чайката” на Ричард Бах, но не знам дали е детска. Харесва ми, защото в нея се говори за хората, които не се вписват в обществото и за неограничените възможности, които крие всеки един човек.

Любовта е…

Мартина: Полет.

Александър: Нещо голямо, велико. Някаква движеща сила… като еволюционен процес (не е моя мисъл).

Какво бихте променили в българския театър, ако имахте неограничени възможности?

Мартина: Бих вдигнала заплатите. Бих назначила доверени хора, които да одобряват само представления, в които има дух, истина и послание. Представления, в които има живот…

Александър: Със сигурност има какво да се променя и то много. Има хора, заредени с енергия, желание и упоритост, които могат да променят картинката. Надявам се да стана един от тях.

Мечтая за…

Александър: Нещо красиво.

Мартина: Пътуване до Индия, да стана добра поне колкото Ал Пачино и да се запозная с него.

Може да гледате постановката на 1 и 12 юни 2016 г. в Театър “София”

Игра на осъзнаване

Публикувано на: 04-12-15 10:34 в stand.bg

Новият спектакъл на компания Derida dance - „Zen play”, изненадва с особения ракурс на о(т)глеждане на танца - като изразител на ясно „разказани” истории за свят, обладан от „демонтираща” индивида доминация, превръщаща го буквално в кукла на конци.

Хореографията на Живко Желязков, която тук търси (и намира) „жестоките”и крайни експресии на тялото в алегорична хирургична ситуация, ярко предава темата за контрола. Отказвайки се от поетиката на предишните си творби и възможността за твърде свободни четения на танца, той „счупва” алегорията в сцената с размяна на роли в интимното аз-и-ти пространство, където всеки може да прочете себе си според личната си дзен настройка.

zen2_401За разлика от предишните си спектакли, тук живите светлинни проекции отсъстват, за да позволят съсредоточаване на зрителя върху двамата танцьори, които биват разкъсвани, размествани, преобръщани в хирургичната операция, контролирана от трети (доминатора).

Изключителната прецизност и овладяност на тялото на Филип Миланов, Марион Дърова и Диана Александрова до такава степен разширяват границите на физическата реалност, че зрителят е поставен директно очи в очи с „ненормалността”, която плаши и възбужда собствената ни същност.

Тази философска медитация от особен тип, достигаща  до глобалното прозрение, че зад алегорията за нещо просто се крие винаги нещо значимо, заразява и слива зрители и изпълнители, оставяйки особеното усещане за безкръвна операция, в която нещо ти е отнето, за да ти бъде върнато „ремонтирано”…

С тази друга визия, демонстрирана в „Дзен игра”, Derida dance за пореден път доказва, че е безспорно развиваща се арт компания, която може да променя „състава” на танца, но запазва постоянното качество на продукцията си.

Zen play“, Derida dance Company

Концепция и хореография: Живко Желязков
Композитор: Иван Шопов (Cooh, Balkansky)
Визуална среда: Полина Стоянова (Jo Iyaa)
Участват: Филип Миланов, Марион Дърова, Диана Александрова
(със специалното участие на Динко Желязков)

Може да гледате танцовия пърформанс през новия сезон 2016/17.

Заповядайте на съд!

Публикувано на: 01-12-15 14:59 в stand.bg

„Спазвайте приличие в съдебната зала! Не дъвчете и не четете на глас!… В сградата е забранено да се смеете, да коментирате на висок глас и да ръкопляскате по време на заседанието на съда!”

С такива табелки на входа, смело размествайки клишетата за театралната условност, новата премиера на театър „София” въвежда зрителите в съдебна зала и ги превръща в съучастници на съдебен процес.

Дванайсет човека са избрани на произволен принцип за съдебни заседатели, за да гласуват (не)доверие на свидетелите, а на финала същите отсъждат смъртна присъда или помилване за обвиняемата, и съответно се играе един от двата възможни финала.

Решена като жива оценка за актьорската игра, „Нощта на 16-ти януари” на радикалната мислителка на 20-ти век Айн Ранд е съдебна драма - не особено познат жанр у нас, но въпреки това постига желания ефект с напрежението и наложеното съдействие от страна на публиката.

Социалният експеримент, режисиран от Пламен Марков, е поднесен като „игра в играта”, което предпоставя многостранно „четене” на гледните точки - объркващо и размиващо границите между истина и лъжа.

sad2_600

Карън Андре (Дария Симеонова) е обвиняемата - прототип на самата Айн Ранд - която се „самообвинява” драматургично в обществения спор за/против себе си  (концепции, по-късно доразвити в романите й „Изворът” и „Атлас изправи рамене”).

„Добро и зло са баналности, с които хора като вас прикриват собствените си страсти. Ако силно искаш нещо, трябва да го имаш, друг е въпросът дали можеш или не можеш. А той винаги можеше”, ще обясни Андре силната си  разумна любов към мъжа, в чиято смърт е обвинена.

Пронизана от недотам приемливия за всеки „световен морален кодекс, необременен от предразсъдъци и демагогия” на Ранд/Андре, криминалната история ще срещне своите отворени към нови преживявания почитатели. А присъдата всеки път ще е различна според убедителността на актьорските изпълнения и милостта на съдебните заседатели.

„Нощта на 16-ти януари” от Айн Ранд, Театър „София”

Превод: Златна Костова
Режисьор: Пламен Марков
Сценограф: Мира Каланова
Композитор: Калин Николов
Участват: Николай Антонов, Юлиян Рачков, Николай Върбанов, Мила Банчева, Лора Мутишева, Силвия Петкова, Лилия Маравиля, Дария Симеонова, Михаил Милчев, Росен Белов, Пламен Манасиев, Петя Силянова, Симона Халачева, Ивайло Герасков, Юлиян Малинов, Антон Григоров

Може да гледате постановката на 31 май и 15 юни 2016 година.

Никой не трябва да бъде спасяван от любовта

Публикувано на: 30-11-15 10:46 в stand.bg

“Че любов не се отлага,
тя веднъж ако избяга,
де ще иде, се не знай.
Не отвръщай: време има!
Днеска ме люби, любима!
Младостта не е без край.”

Винаги е очароващо, когато извънстоличен театър успява да те развълнува със своя постановка и още повече, когато тя е по многократно интерпретираната „Дванайсета нощ” на Шекспир.

С разпознаваем почерк, но всеки път изненадващ с решенията си, режисьорът Петър Денчев и тук акцентира върху темата за неискреността, която сега  гравитира около въпроса „Осмеляваш ли се да обичаш и да бъдеш обичан”.

За целта той кара актьорите да „корабоплават” в търсене на сърдечните си пристанища,  но за да ги достигнат, им „налага” да преплуват един басейн разстояние. Да, обаче някои не могат, а други не желаят да се потопят, затова и сцените логично са разположени на различни нива върху кораба - басейн (сценографско решение на Елица Георгиева).

Докато един вика от палубата с патос и истерия името на любимата си, без да се осмелява да се намокри, друг/а безстрашно се потапя в дълбочините, рискувайки да остане без дъх. Трети пък лентяйстват в хипарски доспехи, одумвайки плуващите, в трепетно очакване някой да се удави. А в логиката на закона за плуване в драматургични води „мокрите чувства” са регулирани от „спасителя” Малволио (от италиански „зложелател”), който се опитва да наложи суха подреденост на свят, жадуващ да лудува.

Още с появата си Ивайло Ненов събужда искрен смях у публиката с премерените крачки на голямото си его, впито в малкия костюм. Гротесков до най-дребния нюанс, той ще разпорежда по мегафон за тишина в залата и ще лустроса до блясък любовта - такава, каквато си я представя (сцената с ябълката), а малко след като обуе прословутите си жълти чорапи, подведен от фалшивото любовно писмо, ще се окаже единственият удавен в спектакъла. Не буквално, разбира се, защото в тази алегория, той е само човекът, който пречи на останалите да изживеят своите нощ и ден „както им харесва”.

nikoi2_350Дали с крайните емоционални преобличания и несподелени терзания на Мариана Бонева (Виола) или чрез феминисткия устрем на невъздържано преследващата целта си Елена Нацариду (Оливия); дали като бърз флирт с палави докосвания (както в началото) или в „завинаги” целунали се устни (както в края), любовта е всякак възможна.

А когато маските са свалени, дъждът завалява  в запомнящата се песен на Пламен Мирчев - Мирона. В нея всеки може да припознае себе си като млад или стар, влюбен или не, и да избере как ще обича по-нататък. Защото русенската „Дванайсета нощ” дава отговорите, от които се нуждаете, независимо дали плувате за първи или пореден път в рисковите дълбини на своето или нечие чуждо сърце.

“Дванайсета нощ” от Уилям Шекспир, ДТ „Сава Огнянов”, Русе

Превод: Валери Петров
Сценичен вариант и постановка: Петър Денчев
Сценография и костюми: Елица Георгиева
Музика: Пламен Мирчев - Мирона
Участват: Венцислав Петков, Александър Узунов, Ивайло Ненов, Ивайло Спасимиров, Иван Самоковлиев, Любомир Кънев, Йовко Кънев, Кадри Хабил, Елена Нацариду, Мариана Бонева и Мариана Крумова

Може да гледате постановката през новия театрален сезон 2016/17 в ДТ “Сава Огнянов” - Русе.

Опера и Иво Димчев - възможно ли е това?

Operville е представление, в което се пресрещат амбицията ми от много време насам да напиша опера и личният ми вкус към театъра и музиката, за да се смесят в странна визуална и динамична материя.”
Иво Димчев

Признатият от години на световните фестивални сцени Иво Димчев се завръща в България, за да представи новия си експериментален проект в партньорство с оперните певци Пламена Гиргинова и Николай Войнов.

В опияняващ сценичен коктейл от опера, театър, танц, пърформанс и инсталация, творецът поднася своята визия за оперното изкуство, отвеждайки зрителя във вълнуващото „градче на операта” (operville), където нещата „не са такива, каквито изглеждат”.

Запознавайки ни с интересните му жители, решаващи смело „оперния си живот”, Иво Димчев и този път отстоява позицията си на новатор, който оставя трайна следа у всеки, осмелил се да пътешества с него отвъд границите на абсолютните правила за живота, изкуството и всичко останало.

Operville, Театър „Азарян”, пл. България 1, НДК

Текст, вокална структура и хореография: Иво Димчев
Участват: Пламена Гиргинова, Николай Войнов и Иво Димчев
В спектакъла се използва музика на Шопен, Стефан Христов и др.

Театърът, без който не можем

„Животът трябва да се описва не такъв, какъвто е и не такъв какъвто трябва да бъде, а такъв, какъвто го виждаме в мечтите си.”

На входа на новия театър „Азарян” в НДК някак естествено пристъпваш като в храм. Там, на входа, „оживял” напук на времето, самият режисьр споделя за миналото си на обущар и последвалото посвещение на театъра.

Мечтаеш и ти да си нещо друго, докато след още няколко крачки това не става възможно. Избираш си роля и „надяваш” обувките на любим актьор, за да си крал или слуга за малко - за да бъдеш някой, който не си.

И само след минути „извървяна” история разбираш, че неусетно си се влюбил - ако още не си - в магията, наречена театър.

Тази вечер тя е полет на спомена, мечтата и невъзможната любов - „Чайка” на Чехов. Най-емоционалният за Азарян текст, част от последния му сценичен триптих („Чайка”, „Три сестри”, „Вишнева градина”), днес се ражда през погледа на Явор Гърдев и сценографията на Никола Тороманов.

Тук всеки е нещастно влюбен в някого/нещо и всеки мечтае да е нещо друго и/или с някой друг. Но въпреки крещящото недоволство от участта си, следвайки „присъдата” на Чехов, всички те удобно продължават да съществуват компромисно до края - опитвайки да обичат, да творят изкуство, да живеят.

Докато персонажите на Чехов обаче неукротимо се лутат в нереализираните си копнежи, Явор Гърдев съвсем реално успява да „укроти” залата в рамките на три часа, без възражения от страна на публиката.

Безкомпромисният артистизъм на Снежина Петрова като Аркадина; естествената импулсивност на Елена Телбис като Нина Заречная; екзалтираността на Ованес Торосян - Треплев; манипулативното умение на Захари Бахаров - Тригорин; убедителната искреност на Лилия Гелева като Маша; образната плътност на Владимир Пенев - Дорн и Светлана Янчева - Полина Андреевна, както и палитрата от емоции на Михаил Мутафов  - Сорин  неустоимо приковават залата да гледа, да преживява, да се смее и да страда с възкръсващата „Чайка”.

А този път тя е по-възкръсваща от всякога. Защото тандемът Гърдев -  Тороманов, които за първи път „играят” Чехов, оставя особения привкус на страстната и неповторима първа любов, която е единствена, докато я преживяваш.

И не се забравя… колкото и да ти се иска да я замениш с други хора и други театрални изкушения, никога няма да е същото.

„Чайка” от А.П. Чехов, Театър „Азарян”, пл. България 1, НДК

Превод: Мария Вирхов
Режисьор: Явор Гърдев
Сценография: Никола Тороманов
Костюми: Свила Величкова
Музика: Калин Николов

Участват: Снежина Петрова, Елена Телбис, Захари Бахаров, Ованес Торосян, Владимир Пенев, Светлана Янчева, Михаил Мутафов, Лилия Гелева, Николай Урумов, Христо Петков, Стоян Габровски.

Може да гледате постановката през новия театрален сезон 2016/17.

С лице надолу

Публикувано на: 13-10-15 16:36 в stand.bg

„Сами: Има ли нещо друго в главата ти освен чалга?
Елка: Да, искам да танцувам.”

Историята: Французинът Сами е обвинен в контрабанда на фалшиви пари. За да избегне затвора, той става информатор на френската полиция, внедрявайки се в български канал за трафик на „секс робини”.

Почти случайно той се запознава с малолетната Елка - продадена от майка си проститутка от ромски произход, която му помага да стигне до престъпния бос, търгуващ с плът.

Въпреки че на карта е заложена свободата му, Сами се влюбва платонично в Елка, а сърцето му сляпо започва да прави избори - все по-рискови и невъзможни.

Резултатът: Новата творба на Камен Калев носи съчувствения документален привкус на „Източни пиеси”, но арт елементът на „тихото” рисуване е заменен от гръмогласно звучаща през целия филм чалга.

face2_600

Сюжетът, който е по истински случай, вдъхновява режисьора обстойно да изследва проблема за трафика на момичета, а съсредоточието му в малцинствените групи оправдава до голяма степен вихреното присъствие на „музикалния герой”, който пее за лъскавите мечти на хората от гетото.

Мелвил Пупо (участвал в продукции на Франсоа Озон и Ксавие Долан) - един от малкото професионални актьори във филма, пресъздава впечатляващо образа на Сами. Спонтанен и грубоват, уверен или не според ситуацията, персонажът му се опитва да се впише в живота и любовта с такава естествена недодяланост, че буди обратно на осъждането чувство.

Истинското актьорско откритие на филма обаче е Сехер Небиева (Елка), която няма никакъв екранен опит. Почти като в приказка тя е открита в софийско кафене след дълги и безуспешни кастинги за ролята. Това, че няма нищо общо с образа си, не пречи на Сехер достойно да партнира на френския актьор и въпреки че „това не се случва на нас”, дори въпреки чалгата, дуетът им, дирижиран от Камен Калев, те кара да съпреживееш всеки миг със затаен дъх.

До финалните субтитри. А след тях остава особеният послевкус на живот. Нашият живот, който има и друго лице, заровено в калта… надолу.

Премиерна дата - 16 октомври

Ние сме вечни

Публикувано на: 12-10-15 16:37 в stand.bg

Да играеш жертвата

Публикувано на: 05-10-15 11:53 в stand.bg

Фотокредит: Иван Дончев

Отново провокативна, жонглираща с философско вълнение между живота и театъра, новата постановка на Диана Добрева („Декамерон“, Йерма, „Къщата на гнева“) в театър „Българска армия” е желано предизвикателство за почитателите на Мелпомена.

Текстът на добилите широка популярност братя Преснякови се завърта за втори път на българска сцена, но сюжетът, който позволява многостранно оглеждане, вълнува и тук.

Валя работи в милицията, изобразявайки жертвите на криминални престъпления по време на следствените експерименти. Объркан от личните си страхове и самота, той играе собствената си самоосъденост, опитвайки да намери правилното решение на вечната дилема „да бъдеш или не”.

Във фарсовите ситуации, които забавляват, стискайки с абсурда си гърлото,  нарочните (по автор) преписи на „Хамлет” звучат съвсем естествено, отговаряйки с „не” на възможния живот. Защото точно като датския принц, Валя предпочита да направи от живота си трагедия,  „уж” решавайки чужди конфликти, но не и своя собствен.

t2_600_01

Поднесена динамично през режисьорските решения, тази „игра в играта” избягва крайните внушения, но подтиква към замисляне за живота и воайорския ни поглед към него. Подтикът, разбира се, е с лека скорост, точно както Диана Добрева умее да пътува към зрителите - без да „катастрофира” в собствените им противоречия, оставяйки само „драскотина” върху „бронята” им.

„Поуката” е свободно избираема - някъде между театралната илюзия и кривите огледала. Все пак смехът така залива сцената, че може и да пропуснем да се замислим… Или пък да прекалим като Хамлет.

„Да играеш жертвата” от Братя Преснякови, театър „Българска армия”

Режисьор: Диана Добрева
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Петя Диманова
Участват: Милен Миланов, Деян Георгиев, Десислава Касабова, Мирослав Косев, Стефка Янорова, Веселин Ранков, Гергана Данданова, Александър Дойнов, Веселин Анчев, Георги Къркеланов, Анастасия Ингилизова, Тигран Торосян

Може да гледате постановката през новия театрален сезон 2016/17.

←Older