Когато Маркс се качва инкогнито на самолета, получава съобщение по кодиран канал, че след 20 минути някой ще умре, ако не бъде преведена крупна сума по сметка. Паниката е налице, а под съмнение са всички в самолета, дори самият шериф.

Резултатът: Режисьорът с испански произход Хауме Койе-Сера остава верен на изискания си стил, познат от “Сирак”, както и на слабостта си към Лиъм Нийсън, с когото работи в „Без име”. Избирайки сценаристи, пасващи на визията му, и в този филм той ограничава до минимум жаргона и клишираните изрази, което допринася за естественото и човешко усещане от актьорската игра.

Макар че несигурната Америка и страха като жизнен показател да са явен подпис на правителствената политика за „правилно” кино, лентата успява да „каже” много по-смислени неща за вярата и разочарованието, за човешките отношения и безсмислените войни, за радостта от живота и ценните мигове, които пропускаме, отдадени на рутинни действия.

Ефектът от завръзката е изненадващ, тъй като находчиво „заплашва” по нов начин и не набляга на екшъна толкова, колкото на психологията в създалата се ситуация. Завладяването на зрителя идва от опъването на нерви с цъкащия таймер в очакване на поредната смърт и заплашителните съобщения, които буквално превземат екрана, разравяйки ума за възможни решения на казуса.

Но това не е всичко. Има за всекиго по нещо - бойна сцена в тоалетната, свистящи куршуми и влачене на заподозрени насам-натам.

Енигматичен до край, „Директен полет” е идеално средство за пренасочване на емоциите земя-въздух след работа. А стилната му режисура ще го направи гледаем и от  киноманите с по-претенциозен вкус.

Защото в тази „правилна” продукция има и нещо нередно. Подобно на нашето тоталитарно кино се казват някак така, мимоходом, верни неща, които маститата цензура пропуска да чуе. Или ги допуска, защото разчита, че хората са достатъчно оглушели, за да чуят нещо различно от собствените си страхове в забързания, градски шум.

Премиерна дата - 28 февруари