Историята: През 1962 г. Монако се бори за суверенитет от Франция въпреки икономическата си зависимост от нея. От своя страна Дьо Гол настоява за държавно данъчно облагане, заплашвайки с ембарго най-стария кралски двор в Европа.

В центъра на политическата картина е кралското семейство - принц Рение (Тим Рот) и съпругата му Грейс Кели (Никол Кидман). Той е аристократ с високо самочувствие, а тя актриса, която трябва да избира между поредния филм на Хичкок и статуквото на принцеса.

Резултатът: Френският режисьор Оливие Даан, който триумфира преди няколко години с филма за Едит Пиаф „Живот в розово”, сега отправя ново предизвикателство с кралската си история.

Тазгодишното издание на фестивала в Кан бе открито именно с неговия филм, който бе определен от голяма част от журналистите като „слаб”. И точно там, където преди повече от 50 години се запознават прототипите на филма, техните реални наследници отказват да дойдат на премиерата му поради „волната интерпретация” на Даан. Дупликата от страна на кинотворците е съвсем логична: това е творчески акт и не претендира за пълна достоверност.

Историческата картина в лентата е с идеална консистенция, като умерено балансира между политика и личен живот. Всичко, което може да вълнува едно кралско семейство: балове, дипломатически спорове и интимност; шантажи, тайни агенти и разкрити тъмни планове - са показани в точната доза.

Но на такъв фон се очаква да присъстват и адекватно силни персонажи. Докато Тим Рот - в нетипична за него роля - се справя майсторски с предизвикателството да носи кралска униформа, Никол Кидман, поставена в центъра на сюжета, е доста бледа и повърхностна като присъствие.

Дори когато тя репетира, ненадзиравана от никого, остава вярна на анорексичния образ (Едва ли Грейс Кели е била толкова лоша актриса). Странно плаха въпреки заявените драматични обрати в образа й, тя е почти еднаква до края, а реплика като: „Ти извади Рение от униформата му, а той не е готов за това”, е съшита със затворени очи, тъй като изобщо не става ясно как го е направила.

Филмът е добър урок по дипломация и етикет. А всичко друго е приказка, в която принцесата спасява принца. Може би точно оттам идва цялото объркване…