СПОМЕН

я

Ти ще ме чакаш вечер при върбата,

при вечната, при мъдрата река,

където срещна някога съдбата

трептящите за обич две тела.

я

Годините лицето ти ще драскат,

сърцето ти самотно ще тупти,

а времето със грубата си ласка

надеждата за мене ще руши.

я

И уморена, чакала предълго,

отдадена на своята печал

ще паднеш до върбата мълком,

до спомена единствен оцелял.

я

И ще проклинаш с викове зората,

настъпила след топлата ни нощ,

открила в мен мъжа, а в теб жената

в първичната, най-истинската мощ.

я

Но всяка красота, която остарява

във лоното на скучния живот

убива в нас прекрасната представа

за приказното случване любов.

я

Помни, любима, нашето вълшебство!

Аз трябва да си тръгна с утринта,

със спомен скъп от огненото детство

при вечната, при мъдрата река.