Новата постановка на Ивайло Христов в Младежки театър за пореден път доказа, че режисьорският му талант по нищо не отстъпва на актьорските му умения.

„Кривите огледала” е черна комедия, в която група загубеняци, страдащи от какви ли не болести, се оглеждат в днешното си отражение, с надеждата да сътворят едно чисто ново утре. Но докато психогенната амнезия на Клер (Станка Калчева) й позволява да започва всеки свой ден безпаметно, за другите се оказва трудно да пренебрегнат миналото си.

Затворен в един ден, сюжетът оплита мрежа от абсурдни ситуации и отношения, в които тръпката от неизвестността държи до финала.

Клер ще избяга с мнимия си обезобразен брат Фил (Малин Кръстев), за да се срещне с майка си (Стефан Мавродиев), а приятелят на Фил - Хектор (Герасим Георгиев), ще поведе истината през нецензурните откровения на куче - играчка. А докато миналото безогледно стърчи от всички ъгли на стаите и обръща с главата надолу първоначално заявените отношения, на сцената влетяват „полицайката” (Койна Русева) и официалният съпруг и дете (Николай Луканов и Юлиян Петров) на Клер…

Тук всеки играе някой друг, огледан в кривотата на своя оптимизъм, че утре започва от днес. Но уродливото вчера, нахално дебнещо в линиите на огледалото, размазва красивите представи на персонажите за тях самите без възможност за помилване.

„Някои неща е по-хубаво да не си спомняш”, казва Фил, който си вярва, че изгорената половина от лицето му е именно лошата. Но пък за Клер миналото е като „бюро за изгубени вещи” - единствен начин да си върне откраднатия от амнезията „паспорт”, за да живее свободна.

Безпорният плюс на Ивайло Христов като режисьор е знанието как да провокира емоциите на публиката; как да я зарази и въвлече в случващото се. Благодарение на блестящата игра на повечето актьори и тук това става възможно, а смехът на зрителите е заслужената награда за постигнатия ефект.

Макар че няма претенции за дълбоки прозрения от морално или социална естество, постановката  все пак ги позволява в междуредията на гледането и въпреки смеха.

Защото докато се усетиш, ненадейно си станал Хектор, заменяйки безпардонното куче с анонимен пост в нета; или Клер, забравила, че преди време се е заклела с „да” пред един, а днес обещава чисто нова вечност на друг; или пък Фил, убеждаващ себе си и другите, че днес е по-добър от вчера, а утре определено ще стане светец.

И е възможно (все пак нали животът е театър!), особено ако си изберем амнезията за удобство.

„Кривите огледала” от Дейвид Линдзи-Ъбер, Младежки театър „Николай Бинев”

Превод: Златна Костова
Режисьор: Ивайло Христов
Сценограф: Никола Тороманов
Костюми: Марина Янева
Участват: Станка Калчева, Койна Русева, Стефан Мавродиев, Малин Кръстев, Герасим Георгиев - Геро, Николай Луканов, Юлиян Петров