В алхимичната формула на представлението Молиеровите дилеми обичам - не обичам, искреност - фалш са разбъркани с актьорска пластичност и дефекти-ефекти на гласа и тялото, което помага оригиналният стих да се превърне в злато, улавян от слуха на зрителя.

Между мизантропа и филантропа, спорещи за откровеността и човеколюбието, една жена кокетно ще върти около кръста си върволица мъже, а нейна приятелка завистнически ще опита да я унищожи. Трета пък ще се обяснява в любов на мизантропа, докато влюбеният в нея филантроп буквално ще бъде мачкан от краката й.

Звучи познато, но в жанровия коктейл от фарс, трагикомедия, гротеска и водевил страстите са така добре композирани чрез актьорите и мизансцена, че няма как да не се засмееш на… самия себе си. Защото говоренето на едно и показването на друго, откровеността, която се наказва, са и наши проблеми. Молиер, макар и с модерни „бижута”, тук успешно преминава рампата в малкото представление на големите хора. Големи не на години, а заради живия театър, който творят, заради пламналите желания и устрема да правят изкуство не заради комерса, а защото за това са призвани.

Въпреки малкото пространство, малката трупа и малката субсидия, те поканиха зрителите на неформален разговор с чаша вино. Искаха да разберат дали, защо, какво (не) им харесва; какво е запалило и какво угасило тяхното театрално очакване. Макар че всеки бе свободен да си тръгне, никой не го направи. И разговорът продължи почти колкото представлението, докато припрян портиер не загаси светлините…

Ако някой ден видите млади хора да се дуелират със закачливи стихове в градския транспорт, това са те. Рекламират се по този начин, защото вярват, че това ще вдигне погледите, зачетени в хранителни брошури и криминални четива, малко по-високо.

За любопитния единственото предизвикателство е да намери адреса им. Всичко останало е в техните ръце. А веднъж заразен с играта им, любопиткото със сигурност няма да пожелае да си тръгне, гладен за още и още усмихнати вълнения.

„Мизантроп” по Жан-Батист Молиер, “Suspacious”, ул. “6-ти септември” 13
Превод: Кирил Кадийски
Постановка и сценичен вариант: Петър Денчев
Сценография и костюми: Радостина Тодорова
Хореография: София Георгиева
Участват: Ивайло Драганов, Кристиана Ценкова, Юлиан Петров, Ева Данаилова, Виктория Ангелова, Дарий Чавдаров, Светла Рангелова и Калоян Лулчев.