За първи път в България оживява мюзикълът „Питър Пан” от известния британски композитор Пиърс Чатър Робинсън по едноименния роман на Джеймс Матю Бари.

В умело сътворената постановка Бисерка Колевска режисира историята на палавника в бонбонено цветната среда на Свила Величкова, а Зорница Петрова раздвижва актьорите, докато припяват под ръководството на Росица Овчарова.  Вдъхновената екипна работа сякаш съвсем естествено пробужда и неподозирани „висоти” у младите актьори от трупата, и те превръщат нелекия проект в естествена феерия от летеж, танци, песни и боеве, пътувайки към Невърленд.

Въпреки множеството филмови интерпретации, приключенията на непорасналото момче са поднесени с такъв замах в театралното „тук”, че независимо от възрастта и физиката всеки зрител може да полети „сега”.

Приказните изпълнения на Юли Малинов (Питър Пан) и Йоанна Темелкова (Зън-зън), буквално долитащи от приказната страна в дома на семейство Дарлинг, отключват магията безпроблемно, умело жонглирайки с нея до края. Разбира се, капитан Хук (Мартин Гяуров) и неговата банда се намесват със саботажните си намерения, но докато детството съществува, те винаги ще бъдат побеждавани по подразбиране.

Като мерило за земните неща, шарената публика, реагираща със сълзи и усмивки, подсказки към сцената и възклицания, гарантира дълъг сценичен живот на „Питър Пан”. Защото това театрално събитие не е просто преразказ на познат сюжет, а успешно вживяване и заразяване с приказност с цел постигане на свободно летене в избрана от актьор и зрител добра посока. А доказателството на финала е повече от явно. Макар че възрастта на вълшебствата за много от присъстващите да бе отминала, в крайна сметка всички извикаха, че феи наистина съществуват.

Забавна не само за сетивата, но и разтуптяваща сърцата, постановката прави висок скок не само в репертоара на театъра, но и в театралния сезон. Летва, която можем само да се надяваме, че ще бъде надмината от някой друг като въздействие. Защото често забравяме, че театърът се простира отвъд самоцелния творчески ексхибиционизъм или удобно обслуженото моментно влечение на тълпата.

Според известната ни актриса Илка Зафирова театърът е училище, възпитаващо ценности. А „Питър Пан” на театър „София” успява в това безкомпромисно.

И независимо, че напръстникът след време ще бъде припознат като целувка в живота, а Зън-зън ще е само смътен спомен, доброто, провокирано от спектакъла, навярно ще оцелее… Особено ако си повтаряме ежедневно, че вярваме в неговото съществуване.

“Питър Пан” от Пиърс Чатър Робинсън, Театър „София”

Превод: Кънчо Кожухаров
Превод на песните: Десислава Софранова

Режисьор: Бисерка Колевска
Сценография: Свила Величкова
Хореограф: Зорница Петрова
Вокален педагог: Росица Овчарова
Сценичен бой: Емил Видев
Участват: Борис Георгиев, Йоанна Темелкова, Лора Мутишева, Мартин Гяуров, Николай Върбанов, Николай Димитров, Росен Белов, Симона Халачева, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, с участието на студенти от Театрален Колеж „Любен Гройс” (Александър Валериев, Валери Георгиев, Йово Панайотов, Николай Йорданов)

Може да гледате постановката на 20 и 26 ноември 2016 г.