Знаменитият „Хор на Турецкий”, обиколил най-престижните световни сцени, за първи път показа майсторското си многогласие и стилна хореография и в България.

Пред препълнената зала московският състав изнесе колоритния си репертоар в диапазон от Верди и Леонкавало до Queen и Europe, без да забравя руските песни, познати на поколения българи. Авторските им обработки смесваха по неочаквано сполучлив начин руския превод и чуждоезичния оригинал с изобретателни рок, джаз, фолклорни и поп аранжименти.

Изключителните гласове на певците, които обхващат общо над 4 октави, демонстрираха завиден професионализъм, овладян до степен, в която пеенето се превръща в забавна игра на гласните струни. От Михаил Кузнецов - тенор алтино, пеещ ария на Виолета от „Травиата”, до Евгений Кулмис, звучащ почти демонично със своя бас профундо, мъжете провокираха публиката не само с певческите си умения, но и с естетичната си хореография, измислена от самите тях.

Маестро Турецкий, който дискретно дирижираше хора, бе и конферансие на шоуто. Освен за представянето на произведенията той се грижеше и за доброто настроение на зрителите между отделните изпълнения.

„Михаил Кузнецов е така след Чернобил (по повод гласа му на кастрат - бел.ред). Немски лекари постоянно наблюдават здравословното му състояние. А френските не вярват, че е такъв без операция (в Средновековието на кастратите се е правела операция, за да запазят високия си глас  - бел.ред.). А той дори има деца”, пошегува се маестрото.

Гвоздеят на програмата бе българска фолклорна песен, която певците били разучавали само два дни. Това обаче не им попречи да я изпълнят в съвършено акапелно многогласие, улавяйки уникалния неравноделен ритъм на автентичната ни музика.

Малко преди края Михаил Турецкий покани желаещите да потанцуват и под звуците на Abba стотина души се смесиха във веселото изпълнение на сцената. После московчаните „отвлякоха” дама от публиката с червено сако, за да я превърнат в централна фигура в интерпретацията си на „Lady in red”.

Но не само за „дамата в червено” тази вечер ще остане незабравима. Едва ли имаше човек в залата, който да не припяваше финалната „Подмосковные вечера”, която в последния куплет бе изпята като „Софийские вечера”. След заредената с емоции вечер остава надеждата, че някой ден „Хорът на Турецкий” отново ще се завърне в България, за да ни сподели голямата си руска душа. Душа, която уж ни бе омръзнала в недалечното минало, а днес отново я търсим и жадуваме да я споделим.