„…една история: за неистовия стремеж на човека към свободата, към бреговете на непознати морета; за смисъла, когато ти се отнеме - да обичаш и да бъдеш обичан; за любовта като възможен сън и невъзможен живот; за диктатурата и бунта на свободната воля; за гнева, роден в самота…” Диана Добрева

Върху сцена във формата на кръст осем жени разпъват чувства и бесове, оковани от траур, наложен им от обществото.

„Домът на Бернарда Алба” на Лорка е новото вдъхновение на Диана Добрева, бунтуващо се срещу всяка забрана да си себе си. След успешния „Декамерон“, където обществените догми биват преодолени само заради миг наслада, в „Къщата на гнева” залогът е много по-голям - да умреш свободен или да живееш зависим.

След интерпретациите по Лорка на Възкресия Вихърова и Стоян Радев, които са значително „по-човешки” (но и по-предвидими), Диана Добрева поглежда по нов начин текста, създавайки стилизиран свят, наситен с тягост и болка, засмукващ съзнанието с трагизма си до самия край.

Повтаряемите жестове; изскачащите от нищото гримирани, тъжни лица; черното, което те ослепява, но и под което прозира женската голота; кръстът, който е норматив за „така трябва”, но и вестител на смърт; бялата прежда, която плете стълба и бесило като възможни начини за измъкване, са майсторски втъкани в междуредията на текста.

И докато сетивната наслада е гарантирана от визуално-словесния синхрон, вчустването идва от впечатляващите изпълнения на Георги Златарев (Бернарда) и Жана Рашева (Понсия). Те са проекции на изгубената женственост, двете половини на едно фибрилирало сърце, което отдавна е забравило да тупти.

Бернарда е властна, лицемерно редяща карти между молитвите и моралните заповеди към дъщерите си; жена - мъж, корава и безчувствена, оперирана от всичко, за което природата я е създала. Понсия е другото лице на лицемерието - принудена да е любезна, но искрено мразеща господарката си. Самотата си тя развлича с интриги, еснафско имитиране на господарски пози и яростни думи за положението си при Бернарда.

По техен пример дъщерите не остават чужди на „поведението на сърцето”. Животът им е предрешен и тяхното бъдеще е да заприличат на майка си или на Понсия, да се омъжат или да умрат.

Впечатляващият спектакъл на Диана Добрева е за ценители, които не ходят на театър, за да убият времето си. Тук метафорите, промълвените екзистенциални въпроси и още по-тихо прошепнати отговори са „изписани” като в книга.

Книга, която четеш и препрочиташ ненаситно и всеки път мисълта ти отива все по-далеч отвъд теб и отвъд нея, сътворявайки нова, своя реалност… в която живееш свободен, а понякога дори и щастлив.

„Къщата на гнева” по Федерико Лорка, Рафаел Алберти, Мигел Ернандес, Диана Добрева, театър „Възраждане”

Режисьор и сценограф: Диана Добрева
Музика: Петя Диманова
Техническо изпълнение: Валентин Топенчаров
Участват: Георги Златарев, Жана Рашева, Ивет Радулова, Донка Аврамова-Бочева, Яна Кузова, Николина Янчева, Лиляна Шомова, Алесия Йосифова.

Може да гледате постановката на 11 и 22 ноември 2016 г.