„Любов, ти тъй си жадна, че макар
като море огромна, като него
поглъщаш всичко в себе си; и всичко -
най-трайното и скъпото дори -
потъне ли във тебе, мигновено
загубва откъм стойност и цена.
О, тъй си ти с фантазии богата,
че висша си фантазия самата!”

Съвсем естествено, като част от собствената си игра - живот, група млади актьори съживяват „Дванайсета нощ” на  Шекспир под вещата - макар и с крехък режисьорски опит - ръка на Тея Сугарева. Мястото е склад и улица, без значение, защото в центъра са любовните терзания на персонажите, които според режисьорката най-адекватно отговарят на „пълнолетния” въпрос: „Кой съм аз всъщност?”.

Любомир Ковачев (Орсино) отключва действието с несподелената си любов и като всяка несподеленост тя звучи смешно, някак патетично, особено когато си забравил своето последно влюбване. Но на помощ тук идва Луиза Григорова (преоблечената като мъж Виола), която опитва да смекчи сърцето на Алиса Атанасова (Оливия) и наистина успява да я влюби… само че в себе си.

Напук на лошото любовно време триото Христо Пъдев, Симеон Бончев и Весела Бабинова (благородниците Тоби Хлъц, Андрю Чикчирик и слугинята Мария) се развихрят с щури игрови решения, от които потърпевш излиза Стоян Младенов, безукорен в ролята на Малволио.

И разбира се, ако е Шекспир, няма как да няма шут. Той е Владимир Зомбори и е толкова харизматичен с думите и действията си, че ако отсъстваше като персонаж и още повече като актьор тук, постановката би преливала от скучни многоточия.

Младите обаче са твърде жизнени и изпълнени с впечатления, които искат да споделят, а английският драматург, макар и вечен с текстовете си, е някак недостатъчен. Затова пък музиката на Графа по оригиналния Шекспиров текст, изпълнявана от актьорите, докато танцуват със стъпките на Велислава Цветкова, съпровожда историята до края, запълвайки всяка гънка на слуха и зрението.

И така, малко преди полунощ, излизаш някак изпълнен с младост от театралното преживяване, а тъмнината е оцветена в спомени. Дори да си възрастен и наясно (уж) със себе си, някак остава да те гъделичка въпросът: Дали това съм аз наистина? Дали обичам още?… което е почти едно и също.

Защото младостта е победила, както и любовта; защото когато младите правят такъв добър театър, те променят не само театралната картина, но и живота.

„Дванайсета нощ” от Уилям Шекспир, МГТ „Зад канала”

Режисьор: Тея Сугарева
Сценография и костюми: Каролина Далкалъчева
Хореография: Велислава Цветкова
Музика: Влади Ампов-Графа
Участват: Алиса Атанасова, Весела Бабинова, Владимир Зомбори, Луиза Григорова, Любомир Ковачев, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Владимир Димитров, Христо Пъдев, Атанас Чопов