РАЗГОВОР С ДУШАТА

я

Аз някога живял съм в друго време,

не знам годината, в коя страна,

но къс руинен е останал в мене

да спомня старата съдба.

я

Душата ми след дълго пътешество

попаднала е в днешната земя

по пътища, неведоми вълшебства,

облечена във тяло на жена.

я

Но новият живот е неудобен

и как е непознато всичко тук.

От тленната си форма съм заробен -

уж себе си съм, а съм друг.

я

Години много - празни и напусти -

така и не привикнах с новостта.

Да можех тялото си да напусна

и пак да бъда скитаща душа.

я

Късмет ли е или повеля странна

животът ни преди, сега и след?

Една тъга, досадно постоянна,

ме следва в непознатия сюжет.

я

Аз бил съм друг и може би щастлив,

а може би нещастен и тогава.

Не искам вече да съм полужив!

Защо, душа, не можеш да забравяш?