Междувременно преподавателката разбира, че домът й е обявен на търг и няколко дни делят семейството й от оставане на улицата. Моралните опити за спасяване на ситуацията се оказват безуспешни и притисната до стената, тя се изправя пред дилемата: да престъпи урока, на който учи децата, или да загуби дома си.

Резултатът: Вдъхновен от плевенската учителка, обрала банка, блестящата авторска история на Кристина Грозева и Петър Вълчанов заслужено печели престижни международни награди.

Парадоксалната българска действителност, показана през обектива, на моменти е така оголена, че буди силни чувства в диапазон от шок до смях. Но тук не става дума за пародия, която в последните години обитава българското кино, а за онзи смях, който се появява след последния шокиращ дъх - смях от лудост, смях от няма-накъде-повече.

Дилемите, пред които се изправя Маргита Гошева (Надежда), опитвайки да спаси поне нещо след тоталния срив в живота си, са споделени както на екрана, така и в живота с Иван Бърнев (съпругът й). Актрисата, поставена в центъра на сюжета, е толкова плътна и убедителна - благодарение и на оператора Крум Родригес - че в голяма част от филма зрителят е хипнотично принуден да се „качи на сцената”.

„Урок” е безспорна глава в книгата на новата ни киноистория. Силата, с която сблъсква персонажи-действителност-зрител, въпреки разрушителния ефект, всъщност строи мост. Онзи порутен мост между публика и българско кино, по който доста хора - и от двете страни - си навехнаха краката, извървявайки го в последните години.

С творбата на Грозева и Вълчанов киното ни има големия шанс да върне непредубедените зрители в салоните, а надеждата е за останалите, които ако преодолеят спирачката си да гледат наш филм, ще разпознаят качество и ще се убедят, че поне в един ресор България вече е в Европа.